Фрустрацията - Методи за изследване и перспективи

ФРУСТРАЦИЯТА – МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ
И ПЕРСПЕКТИВИ

ИРЕНА И. ЛЕВКОВА

ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ “ЕП. К. ПРЕСЛАВСКИ”
КАТЕДРА “ПЕДАГОГИКА И ПСИХОЛОГИЯ”
e-mail I_levkova@yahoo.com

FRUSTRACION – METODS FOR RESEARCH
AND PERSPECTIVES

IRENA I. LEVKOVA

Проблемът за фрустрацията и теста на Розенцвайг са разгледани от позициите на Транзакционния анализ.

ABSTRACT: The problem of frustracion and the Rozenzveig–test are examined from the perspectives in Transactional analisys.

KEY WORDS: transactional analysis, frustracion

Проблемът за фрустрацията може да бъде формулиран по следния начин: какво се случва с човека, когато среща трудности, пречки, търпи лишения, бъде поставен в неблагоприятни условия, въвлечен в конфликти? Как се чувства той, какво мисли, как постъпва, какви промени се осъществяват в него и как накрая приключва всичко това (ако приключи)? От какви структури в личността зависят всички тези особености?
Идеите на С. Розенцвайг за фрустрацията.
Розенцвайг започва още през 1928 г. проучвания върху фрустрация, потребности и творчество (11, 149). За тази цел създава през 1941 г. експериментална методика, която публикува за пръв път през 1945 г. През 1938 г. излиза неговата публикация General Outline of Frstration, а през 1949 г. - An Outline of Frustration Theory (11).
Розенцвайг анализира типовете ситуации, при които възниква фрустрация: 1)лишения; 2) загуби; 3) конфликти (10, 122). Всяка от тези ситуации е възможна в два варианта - външна и вътрешна. Той обогатява фрустрационно-агресивната хипотеза с открояване на типовете агресивни отговори – екстрапунитивните отговори са свързани с агресия спрямо околната среда (външен източник) (11;8). При интропунитивните отговори агресивността е насочена към себе си.
Реакциите той категоризира в три типа: 1) доминиране на пречката; 2) себезащита; 3) персистиране на нуждата (пак там). Според Мечков "термините "насока на агресията" и "тип реакция" не се покриват достатъчно адекватно със съдържанието, което се влага в тях. Нищо не пречи например да обозначим екстрапунитивността като тип реакция, а доминирането на пречката - като агресия към фрустриращото събитие. Затова считаме, че категоризирането на отговорите би било по- издържано, ако се основава на понятията "обект на отношението" и "тип на отношението към обекта" (11, 153-154).
Иванова и Уолман "изтъкват, че пробата на Розенцвайг е изградена върху фрустрационно-агресивната хипотеза" (11,