Функционални аспекти на конституцията

Функционални аспекти на конституцията

От втората половина на 20в. започва разработването на функционалните аспекти на конституцията. Дори и без такава конституция много учени са построявали своите схеми не само на базата на външния облик, но и на функционални признаци, които могат да разграничават хората не по-лошо от чертите на лицето. Натрупани са достатъчно данни за обмяната на веществата, за белтъчния състава на кръвта, артериално налягане, дишане, хормони, холестерин. Тези функционални(биохимични) признаци за разлика от морфологичните имат висока индивидуалност, но и вътреиндивидуална вариабилност(денонощна, месечна, годишна). Най-добре са изучени денонощните ритми на секреция на тестостерон, инсулин, растежен хормон (соматотропин), кортизол(хормон на стреса) и др. При всеки човек денонощната ритмика на хормоните е относително стабилна и се различава от тази на друг човек. Тестостеронът може да има три основни варианта на денонощна секреция: Най-често максимума е в утринните и вечерните часове; монотонна секреция на тестостерон ; значителни колебания(вариация) в отделянето на тестостерона по индивидуален тип.
На функционалните признаци оказват влияние и външните фактори като климатични, геохимични, хранене, физическо натоварване, двигателна активност, стрес и др. Функционалните признаци се асоциират (във връзка са) с психологичните. Повишеното отделяне на тестостерон води до агресивност, а на естрогените към миролюбивост, емоционалност.
Повишената секреция на ендорфини води до чувство на щастие.
Има класификационна схема по функционалните признаци според генетичният градиент на Уилямс (градират се по степени, включващ три степени на градация в отделянето на мъжките и женски полови хормони: слаба, средна и силна. Нарушения в съотношението на двата хормона води до различни заболявания – атеросклероза, исхемия, затлъстяване, олегофрения.

Психологични аспекти на конституцията.

Връзката между соматичните и психологични типове винаги е привличала учените. Психологичният тип при човека е сложно понятие, което отразява неговата интегративна същност(като биологично и социално същество). Психологичният тип понякога се разглежда като наследствен строеж на личността, но повечето учени приемат, че личността не се ражда, а се изгражда. В основата на психосоматичните връзки са особеностите в темперамента, който зависи от свойствата на невро-ендокринната система като : сила на нервните процеси, лабилност и уравновесеност. Те се проявяват в следните признаци на темперамента:
скорост ; интензивност и темпове на психичните процеси.
В темперамента фигурират два основни фактора: невротизъм и екстра-интраверсия. Те са основни признаци