Гняв и агресивно поведение при 6-7 годишните

,,Гняв и агресивно поведение при деца на възраст 6- 7 години“

1. Теоретична обосновка на понятията: гняв, агресия и агресивно поведение Гневът е универсална емоция, която се възприема негативно и хората се стремят да я избягват. Той е в основата на разрушителната комуникация. Известна е и адаптивна функция на гнева (при специални тренировки и навици за регулация) –мобилизира енергията на човека, необходима за самозащита, сила и храброст. Независимо от това, при определени обстоятелства сдържането на гнева може да предизвика патологично повишаване активността на вегетативната нервна система (нарушения на сърдечния ритъм, психо-соматични разстройства и др.). Гневът като емоция има индивидуално и социално значение със свои специфични характеристики, свързаност с други емоции, мислене и поведение. Макар, че се говори за взаимовръзка между гнева и агресията (гнева като пусков механизъм на агресивното поведение), науката все още не разполага с категорични доказателства за пряка зависимост между тях. Емоцията гняв създава импулс, готовност към действие, но няма задължително определена цел и не води непременно до реално действие. Както отбелязва Хр. Попов, цитирайки Buss, гневът има физиологичен аспект, свързан с ускоряване на сърдечната дейност и дишане, с повишаване на кръвното налягане, с мобилизиране на кръвната захар. Отбелязва се и експресивният аспект на гнева, обикновено преходен – сключени вежди, леко разширени ноздри, разкривена усмивка с показващи се стиснати зъби, свити юмруци. Въпреки това, честото преживяване на гневни емоции повишава вероятността от някои форми на агресивно поведение.
За разлика от гнева, агресията е поведение, при което вербално или физически се опитваме да причиним болка или вреда. Агресията може да бъде враждебна – цели да предизвика болка, а може да бъде и инструментална – причинява болка и вреда, за да бъдат постигнати други цели (напр. по време на футболен мач един играч може да спъне друг и така да му причини болка, но целта е да му попречи да вкара гол). Най-широко приемано определение за агресията принадлежи на Барон (Bаron) и се състои от три ключови елемента: агресия е всяка форма на поведение, насочено към целта да се навреди или нарани друго живо същество, което е мотивирано да избегне такова отношение [по Андреева, 1998, с.114]. По този начин авторът подчертава твърдението си за необходимостта да се търси поведението, а не отрицателни чувства, като гняв, ярост или мотиви – желание да се навреди на другия. Отрицателните нагласи (расови, етнически предразсъдъци) също не са задължително условие за прояви на агресивно поведение. Другите елементи за дефиниране на агресията по Барон са намерението, което предизвиква множество дискусии, поради невъзможността да бъде директно наблюдавано и доказано и вредата на жертвата, като жив