Изследване на болен с психично разтройство

Тема 8. ИЗСЛЕДВАНЕ НА БОЛЕН С ПСИХИЧНО РАЗСТРОЙСТВО
/ СНЕМАНЕ НА АНАМНЕЗА/

Изследването НА пациент с психична болест в много отношения е повлияно от общия медицински модел – събират се сведения за настоящите оплаквания на болния, търси се тяхната евентуална връзка с наследствени фактори, с предишни заболявания, с фактори на средата и минали събития. Снема се, в последствие, психиен статус и при необходимост се провеждат допълнителни параклинични/ около диагнозата за психичното разстройство/ изследвания, имащи отношение към състоянието на пациента. Прилика има и в използването на основните източници на информация. Чрез разговор с пациента и чрез наблюдение се набират значимите сведения. Основната разлика между класическия медицински преглед и анамнезата на болен с психично разстройство е в обектът на изследването. При психично болния пациент обект на изследване са душевните преживявания, т.е. не може да бъде обективно наблюдаем, а са необходими специализирани умения, чрез които специалистите обобщават косвено за психическите преживявания на пациента, т.е. при снемането на анамнеза на психично болен информацията преминава през двойна бариера на субективност. Един път от пациента и втори път от страна на изследващия. Възможно е пациентът умишлено да овладява невербалното сигнално значение на жестовете и мимиките си. Също така, поради собствената си неопитност е възможно клиничният психолог да изтълкува погрешно стеснителност или сдържаност като аутизъм или като вцепеняване/ступор/. Ступорът е основен симптом на тежката тревожност като психично разстройство. Първото умение,което изследващият трябва да овладееда наблюдава и да описва точно поведението и преживяването на пациента без да бърза с квалификации и с приписване на симптоми. Когато болният е в състояние да дава надеждни сведения за себе си изследването протича под формата на разговор/клинично интервю/.Психологът задава насочващи въпроси и регистрира точните отговори на пациента. Най- същественото умение, което трябва да придобие клиничният психолог е да комуницира адекватно с всеки пациент, независимо от състоянието му, отношението към изследващия, социалния му статус, възраст, пол. Овладяването на това умение се постига по два начина – 1. чрез наблйдаване работата на опитен специалист с различни пациенти и в разнообразни ситуации;2. чрез самостоятелна практика под супервизията на своя обучител. При водене на интервю с пациент с психически оплаквания се спазват някои основни правила. Преди всичко трябва да се покаже зачитане на личността на пациента, като му се отдели достатъчно време и се осигури обстановка, предразполагаща към конфиденциалност и внимателно изслушване. Водещ на интервюто остава клиничният психолог, който , показвайки своето напълно доброжелателно приемане на пациента, запазва професионалните граници