Класификационни системи - Лекции

1. Исторически сведения и описания на основните класификатори.
Диагностичен статистически наръчник (ДСН) :Публикуван от американската психиатрична асоциация (АПА) и представя общ език, стандарти и критерии за класификация на основните психични разстройства. Преди е съществувало пълно разногласие по отношение на симптоми, диагностични критерии и прочие. Това е водело до погрешна диагностика и объркване.
През 1952 се взема решение да се унифицират познанията. Събират се голям брой медици, психиатри, психолози, които да унифицират понятията.
ДСН се използва и извън САЩ, а МКБ – само в Европа.
През 1968 изданието се ревизира (на всеки 10-15 години).
1987 – DSM-III, за разграничаване на ревизираният вариант се слага R (DSM-III-R)
1994 – DSM-IV
2000 – DSM-IV-TR ( T - текстът е ревизиран)

Лео Канер отдиференцира аутизма от шизофрениите. Той дава най-точната симптоматика. През 2013, края на май ще излязат DSM-V и МКБ-11, в България ще се въведат около 2015.
В МКБ-9 УИ се е водила олигофрения-вродено; дименция-придобито
Може би УИ ще бъде менено с друго.
И в двата класификатора се използва терминът „нарушение“, „дисфункция“, за да се замести „болест“, която прогресира.
Здравият индивид има отсъствие не само на физическо заболяване, но и присъствие на психическо и социално благополучие.
2/3 от населението са с лабилна психика в световен мащаб.
Човекът е изчерпаем ресурс – с нарастване на възрастта, човек се променя, „изчерпва“.

2. Международна класификация на болестите

МКБ е доста стар наръчник, 1948 е издадена 6-та ревизия. МКБ-10 излиза 1992г. Съдържа подробна информация за над 300 психични поведенчески разстройства и се публикува в няколко версии.
Vта глава – „Психични и поведенчески разстройства“, с подзаглавия.
В ДСМ-IV няма съдържание, за разлика от МКБ-10
В диагностичните указания е посочен броят на съотношението на симптомите, необходими за поставяне на диагноза. В началото се поставя прогноза (за психолози и педагози). МКБ се използва в нас 40 страни. Ръководството е резултат от над 100 клинични и изследователски центъра, обединени в 17 центъра, като един от тях е в София.
Цел на МКБ:
Да се води статистика в здравеопазването; да се следят изследователските резултати, описанието и клиничната картина на болестите.
и да се следят терапевтичните психични интервенции, свързани