Консултативна психология - Лекции

Консултативна психология - доц. М. Хаджийски

1 тема. Възникване и професионално обособяване

Човешката психика е много крехка и се нуждае от подкрепа. Първата, спонтанно възникнала форма на търсене на психологическа помощ, която съществува и до днес е споделянето. В природата на хората е да споделят и да дават съвет. Ползата е присъствието на човек, с който може да се сподели. В повечето случаи това трябва да е човек близък, житейски опитен и по-малко проблемен от нас (т.нар. неформални консултанти).
По-късно се появяват т. нар. непрофесионални консултанти – лекари, учители, свещеници. Поради своята образованост, статус в обществото и професия те имат авторитет и способност да влияят на другите. По правило добрият лекар, свещеник или учител е и добър психолог.
Трябва да се споменат и различните непрофесионални или полупрофесионални опити на ясновидци, гадатели, екстрасенси, астролози, сънотълкуватели, нумеролози и пр. да оказват психологическа помощ на хора в нужда. Въпреки тяхната несъстоятелност, тези форми са устойчиви.
Още в древна Гърция софистите са предлагали срещу заплащане помощ при меланхолия. Първите форми на професионална психологическа помощ се появяват през късния Ренесанс (XVIII в.)
През 1908 г. в САЩ Фр. Парсънс основава център за професионално насочване, с което поставя началото на организираната консултативна практика извън медицината и създава модел на професионално консултиране.
Промените в обществото водят до промени в системата на образованието. Появяват се училищни психолози.
Появата и професионалното обособяване на психологическото консултиране се дължи и на развитието и промените в психотерапията. Психотерапията се е практикувала само от лекари психиатри и била насочена към пациенти с неврози или други форми на психически разстройства. Относително здравите хора с емоционални проблеми и проблеми с приспособяването си оставали извън полезрението и. От друга страна психоанализата била твърде бавна, и на практика пренебрегвала хора от средната и долната класи на обществото. Това накарало мнозина известни психоаналитици, разочаровани от бавните и неудовлетворителни резултати да се отделят и да създадат свои школи.
Бурно се развиват психиатрията, която успява да въведе единна система и терминология, и социалната работа, която се занимава и с консултиране – групово и индивидуално. Психофармакологията се развива интензивно и това отблъсква хората от скъпите и дълги психотерапевтични терапии. Търси се нещо по-просто и насочено към по-широк кръг. Решителна крачка в тази насока прави хуманистичният подход. Приносът е на К. Роджърс.
Към средата на XX в. вече с натрупан