Лекци по дидактика

ДИДАКТИКА ВТОРА РАЗРАБОТКА

Дидактиката е наука, която се характеризира не само като теория. Тя е специфична форма на човешката дейност и творчески процес, свързан със създаване на нови знания, обновяването на нови идеи и изводи.
Функционалната същност на обучението е предаването на опита за живот от едно поколение към друго. Обучението, като педагогическо явление възниква с появата на обществото и е израз на неговите потребности. Първоначално то се е осъществявало, като непосредствена практическа дейност. Подрастващите постепенно са навлизали в света на възрастните, като са подражавали на тяхната дейност и са развивали своите знания и умения по стихийно-емпиричен път. С усложняването на социалния опит, с развитието на производителните сили и производствените отноше
ния е необходимо да се осигури специализирана подготовка на младото поколение. Възниква потребността от професионално подготвени хора, които да реализират педагогически функции. Очертават се три периода в развитието на дидактиката.
Първият е до научен период ( до Коменски ) и се характеризира с емпирично равнище на дидактическо познание. Това е периода, който обхваща възникването на дидактическата научна дейност под формата на стихийно-практическо изучаване на обучението.
Вторият е периода на първоначално научно развитие. От възникването на учението на Коменски до появата на кибернетиката и прерастването на научно-техническия прогрес в научно-техническа революция.
Третия период е съвременния – в условията на научно-техническата революция.
Обект на дидактиката е обучението, като реално явление от педагогическата действителност. Обучението се изследва, изучава, обосновава от дидактиката и същевременно с нейна помощ се конструира, трансформира, изменя. От гледна точка на функционалната същност на обучението главното и определящо в него отношение е „преподаване-учене“, т.е единството в дейността на учителя и ученика. Съществуват и други отношения, като – ученик – учебен материал, ученик – ученици, учител – учител, ученик – родител и др. Всички възникващи в обучението отношения имат подчинено значение спрямо главното отношение преподаване – учене. Дидактиката се занимава с обучението като обект за изучаване и обект за конструиране.
Разграничават се две основни функции на дидактиката:
Теоретическа функция ( описателно-обяснителна ) – тя отразява педагогическата действителност, разкрива закономерностите, същността на обучението.
Практическа функция ( конструктивно – техническа, инструментална, нормативна ) – дидактиката влияе върху практиката на обучение, спомага за нейното усъвършенстване.
Двете основни функции са неразривно свързани. Ето защо дидактиката не може да се разглежда само като