Лекции по Философия

Същността на философията
1. Философия и наука.
Със зараждането си през 6 век през Новата ера в древна Гърция философията
започва да се развива в следствие на диаметрално противопоставяне на
определени теоретични възгледи – материализъм, идеализъм, динамизъм,
статизъм, познание чрез сетивата, познание чрез разума.
В тази раздвоеност на философията се вписва и отношението към нейната същност.
Няма спор, че философията е знание и като такова се очаква да бъде научно
знание.
Другата концепция е че философията има самостоятелен статут, тоест тя не е наука,
въпреки че е знание.
В началото на 19 век един от най-великите философи в историята – Хегел определя
трите изисквания едно знание да бъде философско:
 За да бъде наука знанието трябва да притежава реален обект/предмет на
изследването
 Да има специфични методи/подходи на изследването
 Теоретична система, състояща се от понятиен апарат, принципи, закон,
аксиома.
Тези изисквания са използвани както от определени науки, така и от философията.
Различията между философията и науката не е в липсата на изисквания, а вътре в
различията на тези изисквания. В рамките на европейската философия, чието
начало е древногръцката философия. В рамките на системното знание науката и
философията съществуват заедно до началото на 17 век. Тогава започва процес на
отделяне на природните науки от философията. До тогава 1200 години
организираното, систематизираното знание има два неотделими вътрешни
аспекта- научен и философски. Тези факти обслужват идеята, че философията след
това вече престава да бъде наука без при това да губи нещо от своята полезност.
В науката се оформят 3 основни раздела:
 Теоретична наука
 Експериментална наука
 Приложна наука (които пък са сбор от други науки – медицина, инженерни
науки и др.).

2. Аспекти на философското и научното знание.
Като част от общото знание философията и науката изпълняват едни и същи
изисквания, но в различните необходими елементи се проявяват съществените
разлики на тези знания.
- Обект на философията – науките в своя съвкупен вид могат да обяснят
същността на всичко съществуващо, а всичко съществуващо е пълният сбор
от констатираните природни и обществени явления.
- Предмет на философията е светът като цялостност.