Лекции по Философия

Тема 1 Предмет, задачи и цели

Първоначално философията обхваща цялата съвкупност от знание на хората за материалния свят и съзнанието. Философията означава любов към мъдростта . Времето в което живеем е с необичайно сложни проблеми, които засягат човека и неговото битие.Именно тя с натрупаната през вековете мъдрост има реалната възможност да проникне в човешкото битие и да даде на човека ключ към разкриване тайните на заобикалящия го свят.ю, на миналото и бъдещето. Възникването на философията е един много сложен процес от мита, от епоса към теоретичното мислене, към обясненито с аргументи и по късно обосноваването с логически доказателства, към логоса Философското учение за природата се нарича натурфилософия. Тя е първата историческа форма на философското мислене. Тази философия е умозрително тълкуване на природата. На съвременния етап философията обхваща 3 сфери. 1- Философската онтология- наука за битието. 2- гносеология – наука за познанието; 3- Фил. антропология – философската наука за човека. В епохата на Възраждането процесът на разграничаване на философията и частните науки се извършва с ускорени темпове. Механиката, Физиката, а по късно Химията и Биологията се утвърждават като самостоятелни отрасли на знанието. Философията не се занимава с решението на частните науки. Отделянето на частните науки не означава тяхната пълна автономия от философията. Може би и това е имал предвид и Хегел, който пише че „ всички науки са наистина по-необходими от философията, но никоя не е по превъзходна от нея”. Научната философия позволява на природоизследователя да види изследвания проблем от широка гледна точка. Тя го предпазва от едностранчивост, което се получава от възникването на специализираните науки.

Тема 2 Античната философия. Стоицизъм и скептицизъм
1. Стоицизмът е едно от множеството направления или течения в рамките на античната гръцка мисъл, което е получило своето наименование от атинската Stoa poikile (“пъстра зала”, “декоративна портика” или “декоративно фоайе”, украсена с пъстри стенописи), която била украсена от живописеца Полигнот, в която преподавали първите представители на това философско направление.
В историята на стоицизма ясно се различава съществуването на три периоди: ранен, среден и нов (римски).
Основоположник на стоицизма е Зенон от Китион на остров Кипър (346/336/333 – 264/262 г. пр. Хр.), известен като Зенон-Стоика. Тъй като неговият баща е бил заможен търговец, около 314-311 г. той посетил с баща си Атина, но понеже корабите им потънали, те останали да живеят там и благодарение на това обстоятелство той получил висококвалифицирано философско образование. По-късно, около 300 г. пр. Хр., основал в Атина собствена философска школа, наречена “стоическа”.