Лекции по Логика

ЛОГИКА

ПРОПОЗИЦИОНАЛННА ЛОГИКА
(СЪЖДИТЕЛНО СМЯТАНЕ – СС)

Обект на изучаване на СС са обектите и операциите с тях по някакво съждение се отнася към първичните понятия на формалната логика но не може да бъде определено само в нейните граници. С(съждението) е отражение на реалната действителност, то е форма на мислене, с която се отразява обективно връзката между обектите или понятията. Оразяването му става под формата на повествователно изречение на естествен говорим език. С е вярно (то е истина), ако адекватно отразява тази връзка и е невярно, тоест лъжа в противния случай. С се означават с p,q,s и т.н. Ако С р е вярно, то верностната стойност на р е равна на 1, а р е невярно, когато верностната му стойност е равна 0
Примери:

Числото 4 е четно! - е вярно съждение V=1
и т. н.

Всяко елементарно С има следната структура:
субект на С – се нарича още и логически подлог, представлява понятието, за което се твърди нещо в С. Означава се с S от лат. Субект.
предикат на С – се нарича още и логическо сказуемо, отразява определен признак, свойство или отношение на обектите. Означава се с P от лат. Предикат.
логическа връзка – начините на задаване на едно С, както и след това работата с него, са различни. Например:
1. Да се определи дали едно С е вярно или невярно.
2. Създават се предпоставки, за да се изкаже С – например задават се числата 20,15,2,3,6,18 и съответно релациите по-голямо, по-малко,+,-, и т.н и условието е с посочените числа и релации, посочете верни или неверни твърдения.
3. Изказват се фрази, задава се запис и се изисква да бъдет допълнени с думи, числа или знаци така, че да станат верни или неверни С. Например, за да бъде един правоъгълник квадрат (е достатъчно условие............), страните да са равни.

Видове С

Основно деление на С е делението им на прости(елементарни) и сложнни(съставни) С. Едно С е просто, когато от него не може да се отдели друго С.
Въз основа на съдържанието на Р, С се делят на С за свойства и С за отношения. Например: числото 4 е четно е С за свойство, за отношение е всяко едно от релациите.
Според това, каква част от обема на S се включва или не се включва в обемът на Р, С се делят на общи и частни. Общите С имат следната формула всяко S е Р или всички S са Р. Частните са някое S е Р и някои S са Р. Или не е и не са.
Според качеството на връзката между S и Р, С се делят на уттвърдителни и