Лекции по Социална психология на личността

Лекции по Социална психология на личността

1. Адаптация на личността към социалната среда

I.Научен статут
Традиионните познания върху адаптацията не дават ясно и функционално познание. Обичайно се приема, че адаптирането на индивида има само една дименсия – степен на съответствие между него и средата. Схващането обаче е ограничено, защото няма еднозначно разбиране в какво се състои това съответствие между някои изисквания на средата и определени качества на личността все още не означава липса на адаптация, тъй като хората са способни да използват други свои ресурси, за да компенсират някакъв дефицит.
Тезата е, че човешките същества реагират на даденостите на средата и се адаптират, към тях до степен, до която ги интерпретират съобразно вътрешните си нагласи. В този смисъл адаптацията е опосредствана от субективното възприятие. Следователно когато се мисли за адаптация към средата се имат в предвид не толкова нейните характеристики, колкото овекът с неговия психологичен профил и вече изграден поведенески репертоар. Всеки човек фактически вижда това, за което е настроен и постъпва съобразно субективната си картина.
II.Вариативност на схващанията за личностната адаптация
Адаптацията на равнище личност може да се разгледа по много начини, но е факт, че тя отразява някаква степен на съответствие между вътрешните условия на личността и условията на средата. Тъй като съответствието има комплексен характер психологическия анализ трябва да обхване различни негови страни:
А) адаптацията към съществуващите социокултурни отношения – тук тя се определя като състояние на примиряване, уравновесяване на лиността с нейната социална общност. Постигането на подобно равновесие предполага интернализиране на обкръжението като даденост.
Б) много теории за съответствието разработени в екологичната психология поставят акцентите на психологическия анализ върху 5 негови форми:
Първата отразява съответствието между личните потребности и предполаганите от средата условия за задоволяването им.
Втората отразява съответствието между изискванията на средата и способността на човека.
Третата се свързва със съвпадението между личността и групата от хора включени в дадена среда, а четвъртата фокусира вниманието върху личностните способности и нуждите на средата.
Петата форма твърди, че всяка адаптация има относителен характер т.е пълно съответствие не може да се постигне никога. В този смисъл адаптацията е степен на съвпадение между индивидуалния профил на личността и профила на нейните занимания т.е себеактуализация.