Лекции по увод в психологията

УВОД В ПСИХОЛОГИЯТА
Проф. Герчева

ВЪЗНИКВАНЕ НА ПИСХОЛОГИЯ КАТО НАУКА

Тадеуш Томашевски “Основни идеи на съвременната психология” 1989 г.
Артур Владимир Петровски “Обща психология” 1976 г.
Пиер Дако “Фантастични победи на модерната психология” 1995 г.
Рада Грановска “Елементи на практическата психология” 1989 г.
Анри Валон, Рьоне Зазо “Детство” 1988 г.
Ерик Ериксон “Идентичност, младост и криза” 1996 г.
Алексей Н. Леонтиев “Проблеми на развитието на психиката” 1974 г., “Дейност, съзнание, личност” 1976 г.
Борис Г. Ананиев “Човекът като предмет на познание” 1986 г.
Лев Рубинштейн “Основи на общата психология” 1992 г.
Михаил Ярошевски “Психологията през ХХ век” 1977 г.
Генчо Пирьов, Цани Цанев “Експериментална психология” 1973 г.
Енциклопедия на психологията (а-а)
Речник по психология 1978 г. (е-р)
Любен Десев “Речник по психология”
Виготски “Мислене и реч”
Константин Мечков “Медицинска психология” 2000 г.

Корен на психологията и предмет на психологията като наука.
 - гръцката буква пси
Според съвременните схващания психологията може да се определи като наука, която възниква на основата на интернационални и мултидисциплинарни корени и се превръща постепенно в наука, която цели да опише как хората мислят, чувстват, действат, а също така какви са психическите способности на животните.
Възникването на психологията, като самостоятелна наука обикновено се определя като парадоксално. Парадоксът се състои в проблемите за същността на душата, за закономерностите на душевния живот, за отношенията душа – тяло и душа – материално са проблеми, които са изследвани в древните школи, а в същото време психологията като наука се отделя от философското знание, едва през 1879 г. в Лайпциг се създава първата лаборатория за психологични изследвания от Вилхелм Вунд.
За да се обясни късното обособяване на психологията, като самостоятелна наука е необходимо да се проследят какви са предпоставките, които дават основание част от познанието да бъде обособено, като научно познание. Тези предпоставки са:
Необходимо е да бъде обособена специфична област от материалния, социалния или психична реалност, която да бъде специално изучавана (това се случва още в Древните философски учения).
Необходимо е да бъдат установени и описани със специални термини закономерности на проявите на