Личностно самоопределяне

Личностно самоопределяне.
Идеята на целостта на човешкия живот включва всичките му проблеми, успешно и неуспешно решаване на проблеми на по-ранен етап от живота. Оценявайки, миналото си, осъзнавайки, очевидната възраст и близостта на смъртта, един възрастен човек с безпощадност поставя въпроса за смисъла на живота. Ситуациите, в които се оказва един човек в напреднала възраст, се определят от предишния живот, на всеки етап се променят приоритети,и някои аспекти. Отличителна черта на възрастните хора е богат житейски опит, и те не винаги знаят как най-добре да го използват. Човека трябва да предава този опит, трябва да се установи като един полезен член на обществото (семейството, или определена социална група) преживяват са различни нюанси на чувството на удовлетворение или неудовлетворение от живота на, самочувствието в старост. Същността на самоопределение е да се намери значението на живота.
В границите на съвременната социална геронтология стареенето се разглежда от гледна точка на съвкупността на неговите три компонента: биологично стареене, психологическото остаряване, социално стареене.
Биологичното стареенето е свързано с биологични възрастовите промени на тялото (инволюция).
Психологическото стареене, се характеризира с намалена интелигентност, емоционално изчерпване, съдържа също субективна оценка за остаряването от самия индивид.
Социален остаряване се характеризира с промените на социалните роли, които водят до промени в моделите на поведение и социален статус.
В рамките на разглежданите елементи има като обективни (индивидуални преживявания на стария човек, промяна на статут и социални функции, мястото на човека в общността, социалната политика) и субективни оценки на стареенето (отношението на индивида към неговото остаряване, сравняване на остаряването на връстниците им ). Развитието на социално-психологическите теории на стареенето са широко представена в списание "Светът на психология", "Психология на зрялост и стареене."
Традиционно, социални и психологически характеристики и възможности за самостоятелното самоопределяне на възрастните са разгледани от различни възрастови периоди: преди пенсиониране, пенсиониране и саростта. Във всяки възрастов период специффиката за самоопределяне и отношението към обществото са различни. Изследването на психологическите характеристики и личностностното самоопределяне на възрастните, тяхното отношение към себе си , към хората, паметта им след смъртта,са разглеани в 1997 Г.С Абрамов , и разграничи три групи от възрастни хора.
Първата група включва хора, които са спокойни и съгласни с пенсионирането, те съзнателно са избрали определена дейност,и искат да бъдат ангажирани.
Втората група се състои от хора, които