Литературната история като провокация - Яус

ЛИТЕРАТУРНАТА ИСТОРИЯ КАТО ПРОВОКАЦИЯ
КЪМ ЛИТЕРАТУРОЗНАНИЕТО*
I
Макар и не незаслужено, в наши дни историята на литературата
вс<Ггювече и повече придобива лоша слава. През последните 150
години историята на тази достопочтена дисциплина без съмнение
върви по пътя на постоянния упадък. Всичките й върхови постиже
ния са рожба на XIX век. По времето на Гервинус и Шерер, на Де
Санктис и Лансон написването на история на дадена национална
литература се смята за дело, което увенвава цялостното творчество
на филолога! Патриарсите на тази дисциплина съзират най-висшата
си цел в представянето на идеята за! национална индивидуалност в
процеса на нейното самоосъзнаване посредством историята на по
етичните произведения. Днес тези високи стремления са само дале
чен спомен. Традиционната форма на литературната история води
жалко съществувание в духовния живот на нашето съвремие. Лите
ратурната история е съхранена в достойните за отмяна изисквания
на държавните изпитни разпоредби, но вече почти липсва като задъл
жителен елемент на гимназиалното обучение в Германия. Иначе в
най-добрия случай литературни истории могат да се намерят все"
още в библиотеките на образованите бюргери, които пък ги раз
гръщат главно при решаването на някои литературни главоблъска-
ници, и то поради липса на по-подходящия за случая литературен
речник1.
Литературната история е на път да изчезне и от университетски
те разписи на лекциите. Отдавна вече не е тайна, че филолозите от
моето поколение се гордеят именно с извършената от тях подмяна
* и(сгаШг|$е5с111сЬ1е а1$ РгоуокаНоп йет Ь1(ега(иг\У155еп8сЬаГ(. - 1п: Н. К. } а и $ $.
ЬИсга1иг8езсЬ|сЬ1е а1$ Ргсм>ка1!оп, ЗиЬгкатр Уег1ав, РгапкГиг1, 1970.
* 27

на традиционното общо или по епохи представяне на националната
им литература с лекции, в които постановката на въпросите е про
блемно историческа или систематична. Научната продукция предла
га следната картина: колективни начинания от рода на наръчници,
енциклопедии и интерпретаторски поредици като последна разно
видност на така наречените „книговезки синтези" изместват мина
ващите за