Маслоу, Ейбрахам. Мотивация и личност

За автора
„Бях ужасно любопитен да узная защо
не полудях“, отбелязва Ейбрахам Мас-
лоу (1908 - 1970), един о т основате
ли те на хуманистичната психология.
Н еговото мислене е изненадващо ори
гинално. Повечето психолози преди
него са се занимавали главно с абнор-
малното и болното. Той иска да узнае
какво означава да си психически здрав.
Ейбрахам Маслоу следва психоло
гия в университета в Уисконсин. Там
т о й прави оригинално изследване вър
ху поведението и сексуалния ж и в о т на
п рим атите. Маслоу продължава свои
т е изследвания в Колумбийския универ
с и т е т , където негов ръководител става Алфред Адлер, един о т първи
т е последователи на Зигмунд Фройд. О т 1937 до 1951 г. т о й работи в
Бруклинския колеж. В Ню Йорк се радва на п ри ятелство то на още два
ма учени, на к о и то се възхищава и професионално, и като личности -
антроположката Р ут Бенедикт и гещалт-психолога Макс Вертхаймер.
Те са толкова изключителни в своята област и са такива „прекрасни
човешки същества“, че Маслоу започва да си води бележки за т я х и т я х
н о то поведение. Това ще стане основата на неговото дългогодишно
проучване и рефлексия върху психическото здраве и човешкия потен
циал. Той пише задълбочено по то зи въпрос, заемайки идеи о т други
психолози, но значително допринасяйки с оригиналните си концепции
за йерархията на п отребн ости те, м етапо требн ости те, самоактуали-
зиращите се хора и върховите изживявания. Маслоу става лидерът на
хуманистичната школа в психологията, която се появява през 50-те и
60-те години на XX век и която т о й нарича „ т р е т а т а сила“ - отвъд
те о р и я та на Фройд и бихейвиоризма.
Маслоу е значителна фигура в те о р и и т е за личността. През 60-
т е години на XX век хората са вече изморени о т редукционистките и
ЕЙБРАХАМ МАСЛОУ

механистичншпе писания на бихейбиоризма и физиологичната психо
логия. Те т ъ р с я т смисъл и цел 6 живота, дори висш, мистичен смисъл.
Маслоу е един о т пионерите в то ва движение за завръщането на чове
ка обратно в психологията.
Хуманистичната психология поражда няколко различни те р а
пии, обединени о т идеята, че хората притеж ават вътрешни ресурси
за израстване и изцеление и че съ щ н о стта на терапията е да спомог
не за отстр а н я ван е то на пречките пред индивида в п остигането на
себеактуализация. „Човешката природа не е толкова лоша, за