Междуличностни отношения. Привличане - отблъскване. Любов-омраза.

16. Междуличностни отношения. Привличане–отблъскване.
Любов-омраза.

Междуличностни отношения
Социални отношиния – обобщена категория за описание на някои най-съществени общи нагласи или временни психични състояния на индивида към другите. Такива са : привличане-отблъскване, любов-омраза. Те се отнасят да главните модалности на отношението на един индивид към друг и са в основата както на груповата интеграция, така и на нейната дезинтеграция.
Привличане-отблъскване
Макар, че по презумпция човекът е “социално животно”, т.е. би трябвало да изпитва сили на притегляне към околните, то гамата на неговите отношения с тях варира между два коренно противоположни полюса – от неудържимо привличане до непоносима враждебност – с всички междинни степени и нюанси на атрактивността и антипатията. Според привържениците на биологичната концепция, привличането между хората носи вроден, инстинктуиден характер. Те откриват този инстинкт още в най-ранна възраст във влечението на детето към майчината гръд, респективно към майката.
Друга редакция на детерминантите на привлекателността се съдържа в доктрината за социално подкрепление. Законът за атрактивността на Д.Бърн и Д.Нелсън сочи, че привличането към обект или лице е позитивна линейна функция на пропорцията на положително подкрепление, получавано от друг обект или лице.
Според разсъжденията на Дж.Тибот и Х.Кели в парадигмата на разменната теория една връзка е на привличане, когато изгодата ни е над алтернативите, които имаме на разположение в момента.Връзката е на зависимост, ако резултатите ни във взаимодийствието с другия са ниски, но нямаме нищо по-изгодно в момента. Отношенията ни са на отблъскване, ако не само изгодата ни е по-ниска от тази, с която сме свикнали обичайно, но е под тази, която можем да получим в друга налична възможност.
Съществува и друга причина – положителната личностна самооценка – чувстваме се привлечени от хора, които ни ценят, и отблъсквани от тези, на които сме безразлични или ни осъждат. Проксималният принцип изразява факта, че ние се сприятеляваме с тези, които са в близост около нас. Съществува и психологическата потребност от съгласуваност на познанието, която ни кара да търсим и приписваме позитивните характеристики на хората, с които сме принудени да сме в контакт, омаловажавайки техните негативни черти.
Известна е закономерността, че многократното възприятие на един и същ обект води до по-висока степен на харесването му. Друг важен фактор на позитивните социални връзки е подобието – колкото повече си приличат двама души, толкова по-привлекателни са един за друг. Сходството ни предпазва от изкривена атрибуция и