Модели и структури на обучението

Изготвил:
Марсел Григоров I курс
НУП-ЧЕ Фак.№ 5198

Всеки учител постоянно се сблъсква с въпроса, как и с какво да започне акта на обучението. Внимателно може да се насочва или към взаимодействието между учителя и учениците, установяването на контакт с тях, или към съдържанието на това, което учениците трябва да усвоят, или към установяването на делова атмосфера, подходяща за предстоящата дейност. Оттук много неща зависят от представите на учителя за „строежа” на акта на обучението, от представите му за обобщения образец, структурата, формата, модела на този акт, от йерархичната последователност на отделните му компоненти.
Днес в понятието структура се влага ново, особено съдържание, което обуславя голямата познавателна ценност на структурния модел. Спецификата но съвременното понятие за структура се схваща все повече в приобщеността му към идеята за целостта. Структурата се разглежда преди всичко като мощно средство за анализ на целостта, за разкриване на основите и. Точно поради това много често изразите „структурен подход” и „системен подход” се ползват като синоними.
Същността на структурния подход е в понятието отношение: той е специално научен метод за изследване на системообразуващите отношения, а структурата е система от отношения, която придава на педагогическото явление цялостен характер. Целостта се разглежда като структурно-функционално образувание.
Дидактическата структура, дидактическата форма е своеобразна съвкупност, организирана в името на дидактическите цели, между които може да има строго определени отношения. Разглеждайки тази съвкупност от позициите на структурния подход, дидактиката се абстрахира от всички останали техни свойства с изключение на тези, които се определят от дадено дидактическо отношение. Системите от подобни отношения са и могат да се наричат чисти дидактически форми или структури на тези форми. Именно това формално понятие за структура на дидактическите явления е неизбежно фундаментално и без него не може да се обоснове самата дидактика. Дидактиката е теория за организационно-функционалните структури в процеса на обучението; тя е наука за отношението на елементите на този процес.
Абстрактната структура се характеризира с относителна разграниченост и обособеност на едни или други компоненти, които могат да съществуват сами за себе си относително независимо от другите. При съдържателния подход обаче се има предвид качествената обособеност на дидактическата цялост, в която различните видове отношения са обективно и съдържателно неравнопоставени. Конкретната структура е съвкупност от различните елементи на дидактическата цялост, която образува единство в многообразието. Тя е много по-богата на определения и разнообразие от абстрактната.