Моралното мислене. Разбиранията на Ж.Пиаже и Л.Колбърг за моралните разсъждения

Тема 3: Моралното мислене. Разбиранията на Ж.Пиаже и Л.Колбърг за развитието на моралните разсъждения

Според Ж. Пиаже в когнитивното развитие съществува двуетажна прогресия: изместване от хетерономния морал на задръжките до автономния морал на сътрудничеството. Тези два етапа се различават по вярата в иманентната справедливост, използването на изкупително наказание срещу възстановяване, едностранно подчинение на авторитета. Повечето изследвания са се фокусирали върху това, дали преценките се основават на обективни последствия или субективни намерения. Пиаже провежда експерименти за изследване на морала и след анализ на получените резултати той разграничаване две категории социални взаимоотношения, всяка от които поражда два различни морала - моралното развитие е свързано с промяна на системата на моралните взаимоотношения: 1. Взаимоотношенията на ограничения и принуда, произтичащи от връзките на авторитета, властта и еднопосочното уважение. Тяхната същност е да наложат на индивида отвън една система от правила със задължително съдържание. Тази система поражда морала на задълженията или на подчинението, характеризиращ се с конформизъм или хетерономия. Това винаги са отношения по вертикала: доминиращ-доминиран или асиметрични отношения. Тук моралът е да се подчиняваш на задължителната норма. 2. Отношения на кооперация, основани на взаимно уважение, включващи вътрешно разбиране на правилата. Това са равностойни хоризонтални отношения, морал на доброта, дефиниран чрез понятието за автономия и реципрочност. Моралното развитие се осъществява с преход от взаимоотношения, градящи се върху авторитета (властта) и доминирането към отношение на коопериране чрез доброволно усвояване на правилата и подчиняването на тях, завоюване на самостоятелност на поведението и развитие на операциите за реципрочност.
Отношенията дете-възрастен са от тип 1. и не са достатъчни за социализацията на детето. Дори когато родителите и възпитателите се опитват да поддържат с детето отношения на реципрочност, те не могат да избегнат своята роля да действат чрез принуда. Причината на това е в престижа, с който се ползват, и който придава на думите им, както в сферата на интелекта (мнения), така и в сферата на морала (правила), силата на закон. Принудата на възрастния има като ефект засилване на детския егоцентризъм, основна пречка за кооперацията. Според Пиаже отношенията между децата спомагат и развиват кооперацията и съответ но подпомагат прехода от хетерономен към автономен морал. Теорията за моралното развитие следва принципите за развитието на интелекта, както и моралните механизми следват развитието на когнитивните структури.Преходът е развитие чрез прогресивна децентрация. 1. Егоцентризъм и хетерономия. - от гледна точка на когнитивното развитие и моралното развитие до 7-8-та година детето е неспособно да вземе предвид оценката