Мотивацията в учебно-възпитателния процес

Мотивацията в учебно-възпитателния процес

Мотивация и развитие на личността
В съвременната психология с понятието мотивация се изразява най-общо “насочената активност” на личността. Мотивацията се разглежда като йерархична система на много равнища, в която различните мотиви се намират в единство и взаимодействие. В понятието мотивация обикновено се включват всички видове подбуди: мотиви, потребности, интереси, стремежи, цели, влечения, мотивационни установки или диспозиции, идеали и т.н.
Проблемът за мотивацията заема централно място в педагогическата психология. Изградената личност се характеризира с формирани възгледи и убеждения, обществена активност, съзнателно поставени цели, готовност за действие в определена дейност и социална насоченост. Мотивацията представлява ядрото в общата психологическа структура на личността. Системата от мотиви, намираща се в противоречие и единство помежду си, регулиращи дейността и поведението на човека могат да се разглеждат като база в психологическото развитие в личността.
Мотивацията има следните функции: подбужда и насочва поведението, организира го, като му придава личностен смисъл и значение. Тези функции на мотивацията показват, че тя не само предхожда поведенческия акт, но и присъства на всички негови етапи и звена. Единството на посочените функции е необходимо условие за регулиращата роля на мотивацията в поведението на личността.
Смислообразуващата функция е специфично човешка и има централно значение за характера на мотивационната сфера. Например в зависимост от смисъла, който има учебната дейност за личността на ученика се определят и останалите мотивационни функции – подбуждаща и насочваща. Подбудителната сила на учебните мотиви и тяхната роля в реалната организация на учебната дейност зависят главно от формирането на смислообразуващата функция на учебната мотивация. В съвременната педагогическа психология е популярно становището, че отношението към ученето се определя от системата на доминиращите мотиви в поведението на ученика.
Структурата на мотивационната сфера се състои от различни изменящи се и намиращи се в различни отношения помежду си елементи (идеали, мотиви, цели, емоции, интереси) .Формирането на мотивацията е процес, при който не се извършва елементарно нарастване на положителното или отрицателното отношение към учението, а се преструктурират отделните страни в мотивационната сфера, установяват се нови, по-зрели, понякога противоречиви отношения между тях.Мотивационните процеси могат да се разглеждат на различни равнища и различна степен на съзнавано и несъзнавано. Вероятно не всяко действие в поведението на ученика се вербализира и ролята на мотиви могат да изпълняват различни състояния в психичната дейност. Независимо от факта дали мотивите се осъзнават или не от субекта, тяхната функция винаги се състои в оценка на