Мрежовиден модел на сценарното развитие

Мрежовиден модел на сценарното развитие

Ирена Левкова

NETLIKE MODEL OF SCRIPT DEVELOPMENT

Irena Levkova

Abstract
The article analyses a case from my practice where there are script roles that form a system of mutually connected relationships that allow the realization of the script of the person being consulted. The analysis supports E. Bern`s idea that games and the script roles of the members of a family are mutually connected.

Key words
script, games, script roles

Докато останалите теории за личността и нейното развитие, макар и постулиращи ролята на другите фактори и по-специално, на социалния, все пак дискутират личността като отделена от другите хора (едно голямо изключение в тази посока представляват идеите на Е. Фром), като своеобразен “център”, в сценарната теория за развитието нещата не стоят точно така. По принцип, сценарият и сценарното развитие е невъзможно без активното съзнателно и несъзнавано участие на другите в сценария на личността. Основна черта на сценариите са сценарните взаимосвързаности, сценарните роли, които други личности трябва да “изиграят”, за да може сценарият да се реализира.[2] По този начин другите личности не са просто “социална среда” за развитието, те са много повече – те са абсолютно необходими за съществуването на личността като фокус на собствения й сценарий, те, а не личността, са тези, които правят сценария наистина възможен и реален. Без готовността и способността на другите личности да участват в сценария като изиграят съответната сценарна роля, той изобщо не може да бъде реален, личността не може да прояви в него специфичните си черти, да изиграе своите предпочитани игри, самата личност става невъзможна и то не в един идеален план, а напълно реално. Това е и един от похватите, които се използват в освобождаването от сценария, когато той е лош или неподходящ за личността – отказ на сценарния аналитик и останалите участници в групата да изиграят съответните роли;[3] смяна на обкръжението с хора, които играят в живота си други сценарни роли, а не тези които са необходими за поддържане на сценария на конкретната личност; отказ да играеш своята сценарна роля в сценариите на друг човек като начин да се противопоставиш на по-нататъшното разгръщане на собствения сценарий.[4]
Именно последното представлява характерна и важна особеност на сценарната теория за личността и нейното развитие – всеки човек си има сценарий, в който играе обикновено главната роля и за да реализира този сценарий, се нуждае от други личности, които да изиграят “поддържащите роли”; в същото време всяка от другите личности също