НАУКАТА ПСИХОЛОГИЯ НА ЛИЧНОСТТА

ПСИХОЛОГИЯ НА ЛИЧНОСТТА


тема № 1

НАУКАТА ПСИХОЛОГИЯ НА ЛИЧНОСТТА


Науката психология на личността стои на централно място /обща
МЕТОДОсЕт: х: еРМЦ: Е: хх: еРМЦо: МЕТОДОсЕт: рР: ДЕерОМЦЦа/. Тя се интересува от
природата на човека. В света няма двама еднакви човека, но има много хора,
които са обединени в социални групи. Човекът е обект на хуманитарните науки:
социология, философия, демография, психология, астрология. Различните науки
се интересуват от различните аспекти на човешката личност. Психологията на
ДЕерОМЦЦР:нРЦЕъР:ОЦ:чющоч+щ:сОнЕрЕл:ОЦ:Мг;нРиРржЦО:през 1879г. в Лайпциг на
първата психолаборатория от Вилхелм Вунд. Целта на психологията на
личността не е едностранно мнение, няма как да има една единна дисциплина.
Някои от психологическите школи /теории/ са противоречиви, но всяка една от
тях си има своя принос за развитието на психологията като наука.
Целта на психологията на личността е да обясни какво точно е човешката
психика, защо хората се държат така, а не иначе. Психоаналитиците пък се питат
защо този човек е такъв. Но във всички случаи стои въпросът “как хората
могат да бъдат щастливи?”. През 1938г. Хенри Мюрей въвежда термина
ПЕРСОНОЛОГИЯ.
Предметът на психологията на личността е ПСИХИКАТА НА
ОТДЕЛНАТА ЛИЧНОСТ. Тя изучава личността. Човешката психика не е само
индивидуална. Извън връзките си с другите хора човек не е личност.
9@7=ЧAЧ:ж:ОЦнжДрЕтЦ:еОижНл:Р:бя7?57ЧAЧо: МЕТЕНРЦР:ра човека, но и
нейните социални параметри.
ПРИНЦИПИ:
• обективност /нещата са без намеса и илюзии/;
• детерминираност /определеност от други неща/;
• динамика /психологията на личността се интересува от дадените
неща в тяхното развитие, включително възрастта/;
• системност.


МЕТОДИ:
1. наблюдение /чрез сетивата/. Бива явно, тайно,
анонимно, идентифицирано, включено, външно,
систематично, инцидентно и самонабюдение;
2. анамнеза:пЕМЦОъЕтл:М ОкжрЕпо:рР ъЕкжъ:РрРкрж;РЦР: