Невробиологични основи на паметта

НЕВРОБИОЛОГИЧНИ ОСНОВИ НА ПАМЕТТА
лектор: Проф. Боряна Пирьова
доц. д-р. Виолета Боянова

Паметовите функции обхващат разпознаване на сигналите от околния свят, тяхното
натрупване като паметови следи и извличането им, т. е. припомнянато на минал опит и
натрупано знание. Понятието “памет” покрива разнообразни ментални процеси. Всичко
това има приспособително значение, защото човек започва да живее в една позната среда.
Очевидно е значението на паметта за преживяването на живите същества. Човешката
памет произлиза от индивидуалния жизнен опит, но съдържа и много от натрупаната през
вековете културна памет на човечеството. Паметта пренася влиянията на миналото върху
настоящето, както в индивидуален, така и в обществен план.
Невробиологичните проблеми за паметта са свързани с механизмите на нервните
процеси и с тяхната мозъчна локализация. Паметта е конструктивен процес, за който има
значение не само протичащата в момента обработка на информация, но и емоциите и
нагласите създадени в личностовото израстване на индивида. Част от паметта е
несъзнавана - ние не осъзнаваме кои спомени складираме и кои - не и как ги
класифицираме. В този смисъл ние нямаме директен контрол върху паметта. Съдържание
от така наречения “Автобиографичен Аз” може да остане за дълго време потопено в
несъзнаваното, и въобще да не достигне до съзнанието. Може да се появи променено, или
може да изтика напред други факти, или емоционални състояния. Част от организацията
на паметта е несъзнавана. Светът на несъзнаваното има своите пътища в нервната
система и поддържа автобиографичната памет. Психоанализата е средство да се прониква
в несъзнаваното и да се попълват празнините на паметта, както по отношение на
Автобиографичния Аз, така и по отношение на създадените по-рано обектни отношения.
Паметовите функции обхващат декодиране на перцептивна информация,
нейното складирване и извличане. Паметта е елемент от интегративните функции на
мозъка, поради което при припомняне на някакво събитие се извикват свързаните с него
зрителни, слухови, обонятелни и др. усещания, както и съпътствалите го емоции. Когато
някакви паметови следи оживяват, се възпроизвежда временната и пространствена
характеристика на нервните процеси, протекли в миналото. Изразено чрез понятията на
психологията, паметта извиква някаква представа, мисъл, заучено движение или цялостен
поведенчески акт от