Неврози

Неврози
Това са психогенно обусловени, функционални разстройства на работата на централната нервна система, протичащи с критично отношение към заболяването с адекватно макар и понякога несъразмерно отношение към обкражаващия свят. Психогенното въздействие се осъществява при взаимодействието на външния фактор и индивида. И П Павлов доказва, че причините за възникване на неврозите са няколко:
-Въздействието на много силни дразнители върху нервната система (кавги, конфликти, загуба на близки хора)
-Подтискащия процес (да подтиснем някакви желания- гняв, да се държиш любезно)
-Бърза смяна на възбудителния процес с подтискащ о обратното- човек трябва бързо да се приспособи към новите условия
І. Неврастения- развива се най-често под влияние на повече или по-малко продължителна психична травма. Особено значение имат продължителните емоции, напрежение при дълготрайно пребиваване в неблагоприятна семейна или служебна обстановка. Фактори като недоспиване, работа без отдих способстват за възникване на неврози. Заболяването започва незабелязано, постепенно. Една от основните му прояви е раздразнителността , повишена възбудимост и лесна истощяемост. Болните стават избухливи, дразнят се по най-незначителен повод. Не понасят шум, ярка светлина и болка. Оплакват се от световъртеж, шум в ушите, „пълзене на мравки”, стягане на главата в „каска”, неприятни усещания в коремната и сърдечната област. Наблюдава се зачервяване или пребледняване на кожата на лицето, обилна пот, нерядко и треперене на ръцете, клепачите, езика. Лесно възникване на скръб, радост- и лесно угасват. Много характерни са разстройствата на съня.Две основни форми:
1. Хиперстенна- повишена възбудимост, емоционална неустойчивост, разсеяност, нетърпеливост
2. Хипостенна- отпадналост, повишена уморяемост, ниска работоспособност, лесна изтощяемост, чувство на разбитост
ІІ. Хистерия- има способност да наподобява друго заболяване. При нея ролята на личностния фон е по-подчертана, а също така и острите брутални психотравми.
Хистеричен гърчов припадък- развива се след остра травма, без загуба на съзнание, непроизволни движения, болният се смее неистовои може смехът да премине в сълзи или ридания, съзнанието не е помрачено. Нерядко по време на припадъка тятото се извива под формата на дъга като главата и петите са подпрени на пода, а тялото е извито под форма на дъга, посиняване на лицето няма, няма прехапване на езика.
Хистеричен припадък няма по време на сън, припадъкът не се предхожда от аура. Не рядко има хистерични хиперхинезии- движения като треперене, извиване, въртене на крайниците или на части от тях. Болните не правят никакви усилия да преодолеят парализата, а напротив с охота ги димонстрират. Има