Общо учение за Конституцията

Общо учение за Конституцията.

Терминът constitutio – състояние, свойство,телосложение. Това е многозначно понятие, което в най-обща форма може да се тълкува като състояние на човешкият организъм, проявяващо се в частност в неговото телосложение. Това учение се появява в древността, при най-ранните цивилизации и е свързано с античната медицина и древните лекарски школи и известния медик Хипократ. В неговите трудове и на неговите ученици се очертава мисъл, че възникването и развитието на заболяванията са свързани със свойствата на организма. Той създава хуморална хипотеза, според която същността на заболяването е свързана с неправилното смесване на соковете(кръв, слуз, жлъчка) в човешкият организъм. При неправилно смесване възниква болест. При по-малко нарушение възниква само предразположение към заболяването. По-нататъшното развитие е свързано с учението на Галено, който също свързва конституцията с предразположение към заболяване. Така в основата на понятието са включени индивидуалните особености на реакцията на организма на външни въздействия и съпротивлението му (резистентността) към определени заболявания.
През средата а 20в. с развитието на по-точни и чувствителни физиологични и биохимични методи се създава възможност да се изследва функционалната конституция и връзката й с телосложението. Тогава се обръща внимание и на психосоматичните схеми (телосложение и темперамент; телосложение и интелект..). Днес отново се връщаме към Хипократовите представи за лекуване на болния, а не на болестта. Този подход е от значение не само за клиничната медицина, която лекува, а и за профилактиката, която предупреждава за заболяването. Конституцията може да се определи като основна, фундаментална биологична характеристика на целия организъм, проявяваща се в особеностите на неговата реактивност и резистентност. В учението за конституцията се спазва конплексният подход (изследване на физиологчните, невропсихологичните, еколкогичните аспекти…). Може да се каже, че съществува обща и частна конституция.
Общата конституция включва съвкупност от относително устойчиви морфологични, функционални, психични признаци, в една или друга степен, свързани пряко или косвено реактивността и резистентността на организма. Тя е сумарно свойство на организма, който по определен начин реагира на въздействието на средовите фактори, ненарушавайки връзката на отделните признаци на организма като цяло.
Под частни конституции се разбира телосложение, биохимична индивидуалност, психотип, дактилотип и др.
В действителност учението за конституцията изследва не строежа на организма, а тези индивидуални различни в организма и неговата функция, които са между организмите. Днес е прието да се счита, че: общата конституция е реализиран