Общуването в ранна детска възраст и психическа депривация при децата

Общуването в ранна детска възраст и психическа депривация при децата.
Автор: Мариана Тодорова - детски социален педагог
Всеки човек има нужда от общуване още от първите дни след раждането си, от там започва и възпитанието, а дори, според Аристотел, ”възпитанието на детето започва преди раждането му” .Общуването между детето и родителите започва още от раждането и има голямо значение за детското развитие. Основните форми на общуване са: - ситуативно-личностно: усмивка, ласка, което е първичната форма на общуване на детето с възрастния;- ситуативно-делово: възниква през второто полугодие от живота на детето и обслужва предметно-манипулативната дейност. Общуването с връстници възниква по-късно. А от най-ранна възраст детето изпитва нужда от общуване с възрастния, като първоначално общуването е емоционално. Липсата му може да доведе до сериозни отклонения в емоционалното и умствено развитие на детето. Именно със своите адекватни грижи и положително отношение родителите задоволяват много от основните потребности на детето, а те са: - афективни: потребност от обич, емоционална привързаност и защитеност;- социални: потребност от общуване и сътрудничество с възрастния;- сензорни: потребност от достатъчно разнообразие и динамични ситуации. Тук е мястото да посочим и основните цели на родителите: Да помагат на детето да разбере, че е обичано и че за него се грижат. Да му помогнат да развие способностите си. Да насърчат интересите на детето към света. Именно от оценките на родителите започват осъзнаването у детето на собственото му ”Аз” и неговата самооценка. Да създадат нормални битови и емоционални условия на живот на своето дете. Първият възрастен с когото детето общува е майката. А първите средства на това общуване са експресивно-мимически (усмивка), след които се развиват предметно-действените и накрая - речевите. Развитието на детето през първите месеци и години след раждането има неизмерима важност за бъдещото физическо и психично оформяне на човека. Това е период на неговото първо приспособяване към живота, на първо запознаване с околната среда и на придобиване и овладяване на основните човешки прояви. Ако грижите на възрастните се ограничат само с хигиенни мероприятия и хранене, психичното му развитие ще изостане. От напълно безпомощно същество, каквото е детето при своето раждане, в продължение на първите 3 години то придобива ред способности и умения. А на всичко това детето трябва да се научи от възрастния, който се грижи за него. Кои са основните белези за нормално развиващото се дете в емоционален план? Характерно за нормално развиващото се дете, получаващо адекватни родителски грижи са: поява на усмивка (3-я месец след раждането на детето), тревога от непознат, т.е. детето плаче или се разтревожва от появата на непознато лице (8-и месец), поява на “не”, т.е. детето казва „не” на всичко което