Обяснителни понятия в психологията на личността

Теми По Психология
Психология на личността

Обяснителни понятия в психологията на личността

Всяка наука получава право на съществуване едва, когато открие и дефинира своя предмет. Може да се каже, че психологията на личността е част от Общата психология или просто от психологията. Тя обхваща в своя предмет определени психични образувания, наричани свойства или качества, които се откриват във всяко време и във всяка личност. Стига се до заключението, че психологията на личността изучава явлението личност. Личности стават само онези същества, които са преди всичко човеци и които са носители на тази степен на развитие на психиката, която наричаме съзнание. Психологията на личността изучава определен аспект, определена структура на съзнателната
човешка активност или на някаква позиция на съзнанието спрямо реалността. Достатъчно е да наблюдаваме една раздвоена или една болна личност, за да разберем какво е човек без личност.

Всяка наука борави със своя терминология. В този случай понятийният хаос в психологията на личността е голям. Но има няколко основни понятия с които тя работи.

Едно от понятията, което е ключ към разбирането на личността и с което психологията на личността работи е понятието Човек . Това понятие има широка, свободна и силна обяснителна стойност
( използва се от всички науки ). В строгата наука обаче, това понятие има свое специфично
съдържание, обхваща определени признаци и в най – висока степен описва самата природа на човека.

На първо място понятието Човек обхваща биологични признаци (константи). Човек е най – високата степен в развитието на животинските видове на нашата планета – хомосапиенс: разумен човек, но по
– добре е хомосимволикус , т.е. разумен, но чрез знаци, той е знаково същество за разлика от всички животни. Освен биологично, човекът е и социално същество – това го различава от другите организми. Е. Фром обяснява, че човек има дуалистична природа , че е биологично и социално същество, съставено е от 2 вида материя. Тази жива материя, която се нарича мозък изпълнява програми, които са измислени вън от него, в социума. Същността на човека е културно – историческа
и той е абсурден вън от обществото, от връзката с другите хора, т.е. човекът е ансамбъл от човешки
отношения, това че не може да съществува без други хора го прави човек. Социумът прави човека личност.

Самата неизбежна връзка с други хора ни кара, задължава да мислим и да реагираме по определен начин на света и на себе си ако