Осиновяване

Осиновяване
Осиновяването е правен акт, чрез който между две лица се създава връзка
родител–дете. Това е юридическият път, по който тези две лица се свързват както по
произход. Тази първична връзка се разклонява в система от родствени връзки, чийто
обем зависи от вида осиновяване — пълно или непълно. Осиновяването не е нито
договор, нито сделка; това е специфичен правен способ за създаване на отношения,
равни по последиците си на кръвните отношения. В българското право материята се
урежда със Семейния кодекс, глава VІІІ - осиновяване. Това е хуманен институт на
правото, с голямо емоционално и обществено значение. Осиновяването едновременно
осигурява родителска грижа и семейна среда за отглеждане на детето и удовлетворява
естествения стремеж на човека към майчинство и бащинство.
Според чл.82 от Семейния кодекс (СК) осиновяване е налице, когато „между
осиновявания и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини
— от друга страна, възникват права и задължения както между роднини по произход, а
правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по
произход се прекратяват“. От текста в закона става ясно, че след акта на пълно
осиновяване родител на детето става осиновителят, а биологическите родители (ако са
известни) се заличават от регистрите. На детето се издава нов Акт за раждане, в който
за родител се вписва осиновителят. Съпругът/съпругата на осиновителя не става
родител на осиновеното дете, независимо, че се изиска неговото съгласие за
осиновяването. Последният става втора майка (респ. втори баща) на осиновеното дете и
между тях възниква връзка на сватовство от първа степен.
Видове осиновяване
Пълно осиновяване - когато осиновяваният е дете на неизвестни родители;
когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване; ( чл. 100, ал.1
и 2) и по чл. 93, (2) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато детето е
настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на
настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без
основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на
мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки
по реда на Закона за закрила на детето. Искането може да бъде направено и в
производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила