Основни характеристики на агресия и агресивно поведение

Основни характеристики на агресия и агресивно поведение

Според Р. Алберти и М. Емънс (Alberti & Emmons, 1975, Saunders & Dickson, 1994) разграничават три стила на поведение: неутвърждаване, себеутвърждаване и агресия. Докато себеутвърждаващото поведение включва защитаването на собствената позиция и въпреки това зачитане на другия и осигуряван на честни „правила на играта“ за всички взаимодействащи, то агресивната реакция включва заплашването или нарушаването на правата на партньора: прекъсването му, докато говори, високия и обиден тон на гласа, втренчения в него поглед, обвиненията, омаловажаването му, без опит да се разбере неговата перспектива, догматичното придържане единствено към собственото мнение, цененето на самия себе си над всеки друг, нараняването му, за да се избегне нараняването на себе си, без значение какво мисли или как се чувства другият.
Л. Дел Греко (Del Greco. 1983) комбинира агресията и себеутвърждаването, които формират четири стила на изразяване: утвърждаващ, агресивен, индиректно агресивен, неутвърждаващ.
Агресивното поведение в значителна степен е свързано с начина, по който личността подхожда към жизнените ситуации. През 1974 година Майър Фрийдмън и Рей Роузънмън идентифицират два различни жизнени стила, които имат отношение към агресията: тип А и тип Б. Множество изследвания доказват, че хората с поведение от тип А имат няколко общи черти:
Времеви натиск: винаги бързат, никога не им достига времето за всички задачи, с които са се заели или което се изисква от тях, свръхангажирани с липсата на време.
Съревнователност: по природа са съревнователно настроени и действат по този начин дори в ситуации, в които съревнованието не се изисква или не е уместно. Много силно осъзнават статуса и различията в него. Загрижени са за запазването на „имиджа“ и репутацията си - трябва винаги да са първи, да имат успех, да бъдат ценени от околните и нямат време да се отпуснат и просто да се забавляват. Изключително амбициозни.
Враждебност: нетолерантни, лесно избухват и се разгневяват, когато са забавени или околните „им се пречкат из краката“, непрекъснато са нащрек да не би някой да ги изпревари.
Потребност от контрол: неимоверна потребност да се контролират нещата в живота, включително и поведението на околните. Този тип хора буквално сами се „изгарят“, защото възприемат почти всичко като заплашително и не могат да разграничат кои събития могат да се контролират и да се променят, и кои – не (Westra & Kuiper, 1992).
Поведението от тип А е съществен рисков фактор за преждевременното развитие на сърдечносъдови заболявания в сравнение с лицата с поведение от тип Б (по-дружелюбни, релаксирани, търпеливи и толерантни хора, които не се хвалят с