Особености при проблеми в развитието

Особености при проблеми в развитието

Особености на познавателната дейност на лицата с ИЗ
; * Принципи на обучението им; * Често срещани грешки в обучението им; * Примерни планове за работа

Увод: Особености при проблеми в развитието

Развитието е процес на количествени и качествени изменения на организма във времето в посока от неразчленени и недиференцирани към все по-диференцирани и специфични прояви /Шванцара,Й.,1988/. Развитието има множество компоненти, които се развиват синхронно. В случаите,когато има неравномерност на психичното развитие/=дисонтогенеза/, могат да се наблюдават следните варианти:
- Психическо недоразвитие - често се наблюдава при деца с ИЗ; развитието на познавателните процеси изостава; често е причинено от ранното въздействие на патогенни фактори;
- Увредено развитие - увреждането е настъпило след 2-3-годишна възраст, което означава,че част от мозъчните структури и процеси са успели да се развият в значителна степен;
- Задръжка в психичното развитие - най-често се наблюдава нарушен темп на познавателната дейност; като цяло отделните функции са съхранени и вероятността изоставането да се компенсира е голяма;
- Развитие при сензорен дефицит - изоставане в развитието, причинено от нарушение в зрителния или слуховия анализатор;

Важен показател на развитието е степента на синхронност на отделните процеси и психични функции. Наблюдават се множество варианти : забавено синхронно, забавено асинхронно, асинхронно акцелериращо и много други. При асонхронното развитие е налице явно несъвпадение в степента на развитие на отделни функции спрямо възрастта на индивида. Пример за това е ранното овладяване на четенето на фона на изразен езиков дефицит или добри математически умения при забавено познавателно развитие.

Важен принос за изучаване на нарушеното развитие има Л.С.Виготски. Според него развитието при наличието на някакъв дефицит протича като при нормалното развитие-от индивидуалното към социалното. Висшите психични функции възникват първо като групово поведение, като форми на сътрудничество с другите хора,а след това се интериоризират, стават индивидуална особеност на психиката. Виготски пръв говори за системния строеж на психиката при нарушение на психичните функции и диференцира два вида симптоми в аномалното развитие: първични /които са непосредствено свързани с нарушението, с болестния процес, те са с биологична основа/ и вторични /възникващи в хода на социалното развитие на детето/. Вторичната симптоматика обаче е тази, която се поддава на психолого- педагогическа корекция.

Според Виготски дете, чието развитие е