Пипи дългото чорапче , авт. А. Линдгрен

Астрид Линдгрен
Пипи Дългото чорапче

Скъпи приятели,
привасидваедношведскомомиче,коетосеказваПипиДъл-
готочорапче.Тяедостачудата,ноазсенадявам,чевъпрекитова
виещеяобикнете.Пипиживеесъвсемсамаведнастаракъща,
нареченаВилаВилекула.Тяняманитомайка,нитотатко,нотова
нинай-малконеятревожи,защотосиимаконимаймунка,ав
съседнатакъщаживеятдвенейнидругарчета–ТомииАника.
Пипиенай-силнотомомичевсвета.Стигадапоиска,тяможеда
вдигнеконяседнатасиръка.Освентоваеибогата–имацяла
торба,пълнасъсзлатнипарички.ВсекиденПипи,ТомииАника
играятзаедно.Втазикнигавиещенаучитезавсичкиприключе-
ния, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
Астрид Линдгрен
3

ПИПИ СЕ НАСТАНЯВА ВЪВ ВИЛА ВИЛЕКУЛА
Впокрайнинитенамалкотоградчеимашеедназапустялаградина.
Средградинатасеиздигашестаракъща,авкъщатаживеешеПипиДъл-
готочорапче.Тябешенадеветгодинииживеешетуксам-самичка.Ня-
машенитомайка,нитотатко–нещо,коетовсъщностбешемногохуба-
во,защотоникойнейказвашедасилягатъкмокогатойбешенай-весе-
ло, или пък да гълта рибено масло, когатойсе ядяха бонбони.
НякогаПипиимашетатко,коготомного,многообичаше;ималаси
еимайка,нотъйотдавна,чеизобщонеяпомнеше.Майкайумряла,ко-
гатоПипибиласъвсеммъничкобебеитакаврещялавлюлката,чени-
койнеможелдаседоближи.Пипивярваше,чесегамайкаиенанебето
инадзъртапрезнякоядупчицазасвоетомомиче,затовачестомахаше
нагоре с ръка и се провикваше:
–Не се тревожи! Все някак ще се оправя!
Пипинебешезабравилабащаси.Тойбеморскикапитаникръстос-
вашеголемитеморета.Пипипътувашеснегонакораба,ноединденпо
временасилнабурявятърътотнесебащайвморетоитойизчезна.Ала
Пипибешесъвсемуверена,ченякойдентойщесевърне.Неможешеда
повярва,чеезагиналимислеше,чееслязълнабрегананякойостров,
пъленснегри,коитосагонаправилисвойкрал.Ичесегатойсеразхож-
да цял ден със златна корона на главата.
–Моятамайкаеангел,ататкоми–негърскикрал.Наистинане