Предмет и исторически корени на психологията

Въпрос № 1

Предмет и исторически корени на психологията

През 1890 год. Уилям Джеимс определя психологията като наука за психичния живот. Наука, която изучава чувства, желания, разсъждения, решения и други психични феномени.
Съвременните определения представят психологията като наука за поведението и психичните процеси.
Под поведение се има предвид всяка дейност на човека и животните, коята може да бъде наблюдавана и измервана, то бива просто или сложно. Следователно психологията се занимава не само с това, което става в душите на хората, а също така с поведението и външният му израз, както и връзките ни с вътрешния субективен свят. Психологията изучава целият спектър на човешкото поведение, от всички вариации на нормата до абнормеността, изучава взаимоотношенията между хората. Психолозите използват различни методи – лабораторни експерименти, изследвания, наблюдения в естествена среда и др. Обекти могат да бъдат хора от всички възрасти, като база за сравнение.
За основатели на психологията се считат Уилям Джеймс, Вилхелм Вунд, Зигмунд Фройд и Херман фон Хелмхолц – физиолог, който изучава взаимовръзката между физическата енергия и психическите преживявания, например как вибрациите на въздуха се превръщат в звуци от човешка реч.
През 1873 год. Вунд написва „Принципи на физиологичната психология”. Вунд е завършил медицина, но се занимава с психология и през 1879 год. създава в Лайпциг първата лаболатория по експериментална психология, къдет изучава връзката между физиологията и психичните преживявания.
През 1896 год. в Мюнхен се провежда 3 международен конгрес по психология. Водещи са Вунд и Джеймс, които поддържат теорията на Дарвин за произхода на човека и според тях човешката психика се усъвършенства поради необходимостта от приспособяване към околната среда.

Въпрос № 2

Основни теоретични перспективи в психологията – биопсихологична и еволюционна.

Основните теоретични перспективи са големи групи теории, които обясняват психиката от различен ъгъл и различни методи.

Еволюционната перспектива – Уйлям Джеймс прилага теорията на Дарвин и защитава тезата, че психичните процеси са се развили поради необходимостта от оцеляване и възпроизводство. Човешкият мозък е стигнал до тази сложност, съзнанието дава предимство в борбата за оцеляване и запазване на вида. Много учени смятат, че човекът е несъвършено същество и ако не е било развито съзнанието човешкият вид е щял да изчезна. В наше време тази теория се развива от учени, които изследват различни животни, което е ценен източник за изследване и на човешкото