Приказка за семейството и любовта

Приказка за семейството и любовта

Народното творчество, народът, в своята прозорливост и гениалност, ни дават чудесен пример за семейни взаимоотношения, за психологията на мъжа и жената, за търпимостта и хармонията. Има една чудесна българска приказка – „Каквото направи дядо – все хубаво”.
В нея героите са стара баба и дядо, беднички, само с една крава. Но скоро и кравата вече не била достатъчна за покриване на нуждите и тръгнал дядото на пазар, да я продаде. По пътя към пазара дядото, обаче, срещнал или го настигнал човек, който водел за продан кон. Човекът го убедил да направят размяна, като му изтъкнал нейните предимства и дядото се съгласил. Тръгнал си обратно. Вървял по пътя и се мечтаел за това, как ще зарадва бабата с размяната. Но насреща му – човек с коза. И отново човекът успял за убеди дядото в изгодността на размяната. Вървял дядото и си мечтаел как ще зарадва бабата. А насреща му – човек с овца. И отново размяна, и отново мечти. Така дядото все разменял и разменял, докато останал със един петел
Разменил и него за три жълтици, но и тях изгубил. Свечерило се и дядото трябвало да пренощува в един хан. За нощувка и вечеря платил с жълтиците.
В хана се били настанили група търговци. От дума на дума, заприказвали се кой откъде е и защо е там и дядото разказал своята история. Започнали търговците да се смеят и да му се подиграват:
- Е, сега какво ще каже бабата? Жив ще те одере!
- Какво ли? Ще каже: Каквото дядо направи, все е хубаво.
Още по-силно започнали да се смеят търговците на наивността на дядото. Но той държал на своето и те, за да се подиграят още повече с него и докрай да го ограбят, му предложили да сключат бас – ако той е прав, те ще му дадат кесия със жълтици, ако те са прави, ще му вземат къщурката. Съгласил се дядото и призори тръгнали всички за неговото село.
Стигнали къщичката, скрили се търговците, а дядото си влязъл. Плеснала от радост бабата с ръце – че дядото се върнал.
Разказвай, дядо. Продаде ли нашата кравичка?
И почнал дядото дългия си разказ. Разказал как сменил кравата за кон. Зарадвала се бабата: вече ще има кой да тегли каручката. Но дядото продължил – как сменил коня за коза. Още повече се зарадвала бабата – ще си имат козе млечице. Продължил дядото – как сменил козата за овца. Бабата изпаднала във възторг – ще си има вълна, ще изплете на дядото чорапи, че старите вече съвсем са се прокъсали. И така, каквото и да правел дядото, бабата все го хвалела и се радвала. Стигнали накрая до това, че и жълтици вече нямало. Търговците очаквали, че бабата поне сега ще се ядоса. Но тя плеснала с ръце и прегърнала дядото:
- Нищо, дядо,