Провалът на либералното възпитание

Провалът на либералното възпитание
Повечето родители не искат да натъжат детето си. Те не искат да предизвикат гневни избухвания и със сигурност не искат детето да им се сърди. Но поставянето на граници е важна част от добрата родителска грижа.
Желанията и потребностите на бебетата са едни и същи. Но желанията на подрастващите деца често са пряко противоположни на потребностите и безопасността им в дългосрочното им развитие.
Децата имат нужда от поставяне на граници за доброто си емоционално развитие. Не говорим за неразумни граници, и със сигурност те трябва да са емпатични в контекста на здравата връзка родител-дете, но децата имат нужда от подходящи граници.
Родителите се съгласяват с желания, на които не бива да се угажда и които носят вредни последици, като например, редовното лягане късно вечер, което прави детето раздразнително и изморено и то не се справя добре с нормалните и подходящи за възрастта задачи, свързани с развитието му.
Желанията на детето са удовлетворени за чужда сметка: по-малко братче или сестриче, родител, ресторанта, в който сте отишли за вечеря и т.н. Ако оставим настрана братчето, родителя или ресторанта, това се отразява зле на самото дете.
Детето се научава, че винаги получава каквото иска, което, разбира се, ще затрудни създаването на приятелства, а също и на интимна връзка в последствие. Ето защо приемаме либерално възпитаните деца за егоцентрични или глезльовци.
Детето научава, че разочарованието и тъгата са неприемливи, когато то осъзнае на някакъв етап, че родителите му ще направят всичко по силите си то да не изпита разочарование. След това детето да края на живота си ще прави всичко възможно да избегне чувството, което се бои, че ще бъде непоносимо за него.
Предотвратяването на разочарование ще принуди детето да прави неща, които ще имат деструктивен ефект върху него – например да избягва всякакъв риск, да настоява на своето или да мами, за да спечели. И тъй като то никога не се научава да приема по-предизвикателните си чувства, то има нисък коефициент на емоционална интелигентност.
Детето никога не се научава да си слага граници, а това умение за самоконтрол е от решаващо значение за възрастните. Следователно детето никога не развива самодисциплина и заради това не може да следва цели, което е необходима част от щастливия живот.
Детето никога не научава, че щастието не се постига от изпълняването на желанията и че ако му изпълняваш всяко едно желание накрая ще се сблъска с разочарование. Много вероятно е детето да прекара целия си живот в търсенето на това "едно нещо", което вярва, че ще го направи щастливо, откривайки че то му убягва.
За детето става много по-трудно установяването на стабилно вътрешно щастие, което не зависи от външни обстоятелства, защото