Психични проблеми в антисоциалната тенденция на личността

Психични проблеми в антисоциалната тенденция на личността

Изготвил: Милена Божинова, ПНУП, първи курс, фак. № 1116
Използвана литература: Уиникът, Доналд От педиатрия към психоанализа., глава 25

Антисоциалната тенденция поставя пред психоанализата въпроси от практически и теоретичен характер. Психоанализата не само допринася за разбирането на престъпното поведение при децата, но и самата тя се обогатява от вникването на работата на онези, които работят с малолетни престъпници.
Под формата на организирано поведение, антисоциалният защитен механизъм влече със себе си множество вторични ползи и социални взаимодействия, които затрудняват изследователят да достигне до същността му. Антисоциалната тенденция у нормалното или почти нормалното дете се свързва със затрудненията, които са вътрешно присъщи на емоционалното развитие.
Има случаи, в които първо трябва да приложим въдворяване, а след това можем да използваме психоанализата.
Антисоциалната тенденция не е диагноза. Не бива да се отнася пряко към други диагностични термини като например невроза или психоза. Може да бъде открита у невротичния, психотичния или нормалния индивид.
Едно дете, когато бъде лишено от някои съществени характеристики на домашната среда, започва, в една или друга степен, да проявява нещо, което може да се нарече „комплекс на лишеното“. Това води до прояви на антисоциално поведение у дома или в по-широк кръг. Би могло да се наложи детето да бъде обявено за неприспособено и да бъде подложено на грижи в приют за неприспособени деца или да бъде изправено пред съда като неконтролируемо. В друг случай детето, което може да се превърне в малолетен престъпник, би изтърпяло пробация или ще бъде изпратено в изправително училище. Ако домът на детето престане да изпълнява функциите си в някакъв съществен аспект, което може да бъде взето под опеката на Комитета за децата и да му бъде осигурена „грижа и закрила“. И по възможност за детето, ще бъде намерено приемно семейство. Ако всички тези мерки се провалят, ще бъде обявено за психопат и да бъде изпратен от съда в корекционна институция или в затвора. Защото е възможно престъплението да се повтори.
Но това по никакъв начин не се отнася за психиатричната диагноза на даден индивид.
Антисоциалната тенденция съдържа в себе си някакъв елемент, който кара околните да се съобразяват с него. Задачата на терапевта е да се остави да бъде въвлечен в несъзнавания стремеж на своя пациент и да извърши определена работа, която се състои в грижа, толерантност и разбиране.
Детето проявява антисоциална тенденция в периодите на надежда.
Разбирането, че антисоциалната постъпка е признак на надежда, е ключово при лечението на деца, които показват антисоциална