Психично развитие в периода на ранната зрялост (младостта ).

Психично развитие в периода на ранната зрялост (младост)
Развитието на човека като личност протича в общия контекст на нейния „жизнен път“ (С. Л. Рубинщайн), който се определя като история на „формирането и развитието на личността в определено общество, развитието на личността като съвременник от определена епоха и връстник от определено поколение“. Жизненият път има определени фази, свързани с промени в начина на живот, системата от взаимоотношения, жизнената програма и т.н. Фазите на жизнения път се наслагват върху възрастовите етапи на онтогенезата до такава степен, че в момента някои възрастови етапи се наричат фази на жизнения път.
Личностното развитие, формирането на човек като личност, като социално същество е многостранно и се определя както от вътрешни, така и от външни условия. Като правило съвременните теории и методи на психологията на развитието, базирани на тях, в по-голямата си част абсолютизират ролята на отделните аспекти, пораждайки много класификации на възрастовите периоди.
Развитието на личността е сложен процес, който започва в ранното детство и продължава до края на човешкия живот. Всяка култура и всяко общество има свой стил на възпитание, който се определя от това какво очаква обществото от децата. При всеки етап на нашето развитие ние или се интегрираме в обществото, или се откъсваме от него. Ериксон въвеждайки понятието „групова идентичност” счита, че тя се формира още с първите дни от нашия живот, когато детето започва да разбира света като групата, в която съществува (семейството). Постепенно обаче у детето се формира егоидентичност разбирана като чувство за непрекъснатост и устойчивост на нашето „Аз”. Приема се, че в своето развитие човек преминава определени етапи.
В периода на зряла възраст се разграничават подпериоди: ранна зряла възраст, средна и късна зряла възраст. Границите на периодите на зряла възраст нямат ясно определена рамка, например, разглежда се периодът на ранна зряла възраст: от 21 до 25 години - (Bromley D., 1966); На 17-25 години (Birren, 1964); от 20 до 25 години (Erikson E., 1963); от 20 до 40 години (Craig., 2006). Забелязва се значително разминаване във възгледите за установяване на границите на периода. А. А. Реан отбелязва, че тази ситуация се дължи на факта, че субективното самосъзнание и обективните показатели за процъфтяване на силата на човека се определят не толкова от хронологичната възраст, колкото от различни фактори: социално-икономически статус, образователно ниво и спецификата на професионалната дейност. В тази връзка, в съвременния психологията на развитието все повече потвърждава –гледната точка на Г. Крейг, че е доста трудно точно да се посочат границите на етапите на развитие на възрастните, тъй като основната характеристика на развитието в зряла възраст е минималната му зависимост от