Психологически особености на юношеската личност. Рискови фактори

Психологически особености на юношеската личност. Рискови фактори Аглика Александрова (спец. курс “Психологическа работа с непълнолетни правонарушители”, магистратура “Социална и юридическа психология”, 2003 г.) Един от най-динамичните периоди в живота на човека, юношеството се определя като преход от детството към ранната зрелост, като кулминация на детството. Началото на юношеството се свързва с пубертетното съзряване на индивида (11 - 12 г.), а краят на периода се покрива със статута на ранната възрастност. Индивидът достига апогея в своето развитие като организъм, полова диференциация, асимилация на социокултурния тип, осмисляне на света и себе си, постигане на известна автономност и независимост от родителите. Стремежът (по Е. Ериксън) е да се постигне Его-идентичност (положително разрешаване на психосоциалната криза "Его-идентичност срещу ролева дифузия") - етапите в израстването и последователното разширяване на потребностите на Егото са свързани с нормите на обществото и културата. Его-идентичността изисква наличието на реалистична Аз-концепция, която включва едновременно физическото, когнитивното и емоционално овладяване на средата и социално признание в рамките на дадено общество. Дж. Марсиа определя четири основни статуса на формиране на идентичност - предрешеност, дифузия, мораториум, постигане на идентичност. Те се определят от влиянието на два фактора: 1) преминаване през период на вземане на самостоятелни решения и 2) обвързване със задължения, с направения избор на ценностна система и професионално самоопределяне. Юношите в статуса на предрешеност са приели задължения и избор на професия, но не са го направили самостоятелно, а под влиянието на родители, учители (изборът е предопределен и затова преходът към зрелост протича без конфликти). Юношите в статуса на дифузия не са предприели самостоятелни решения и не са се обвързали със задължения, професионална ориентация. Те изпитват липса на житейска насоченост и мотивация. Юношите в статуса мораториум все още не са "открили" себе си, но изживяват кризата на идентичността и преминават през периода на вземане на решения. Юношите, постигнали идентичност вече са преминали кризата и периода на вземане на решения и са се обвързали с изборите си, приели са определени задължения. Постигането на идентичност се счита за най-желателното и здравословно психологическо състояние. Формирането на личността е процес на постоянно влияние на социалните подкрепления над индивида. Тези подкрепления за ефективни (позитивни), когато тяхното въздействие увеличава вероятностите за бъдещата проява на поведенчески актове, претворяващи социално-одобряемите норми на поведение; така се формира добре социализирана личност (социално позитивен тип личност). В случаите, когато социалните подкрепители - вниманието, поощрението, чувството за привързаност от страна на околните, отсъстват или са в