Психология на развитието I част - Лекции

ПСИХОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕТО

02.03.2011 год.

Проф. Стаматов

Развитието приключва, като такова още в юношеската възраст, но въпреки това то е целта на всяка една терапия, всеки етап от него трябва да има свое собствено съдържание, цел, преминава през качествени трансформации. Идеята за качествената трансформация е революционна и принадлежи на Пиаже. Преди него дефиницията за развитието е била, като за количествено изменение, тоест смятало се е че децата са просто по-дребни възрастни.
Развитието на съвременния човек е такова на „кандитат-човек“. Винаги се готви за нещо и когато стигне там за където се готви, той отново е кандидат за нещо друго.
За да се определи степента на развитие на детето се използват задачи от типа - определи кое е излишното, като се използват критериите за оценяване на степента на развитие на съответната възраст, ако това условие не се изпълни, то резултатът от изследването не е точен.
Развитието има определени стадии, като всеки стадий има свои собствени особености, всеки стадий има свое място, има последователност, той неизменно е предхождан от един и следван от друг, но не всеки стадии е задължителен, някои хора остават на много нисък стадий. Може да съществува различие между календарна и психична възраст изследванията за интелегентност изучават точно тази разлика.
Развитието е разномащабно, тоест 70-80% от развитието е до 6-7 година и след това мащабът на развитието става все по-малък. Пиковата възраст е юношеската. Според Пиаже иинтелекта завършва развитието си тогава, като той има предвид, че тогава мисленето достига до рефлексията. Емоционалното развите завършва до 6-тата година, тоест до тогава ссе развиват всички основни емоции. Разликата в емоциите между детето и възрастния се изразява в това, че възрастния насочва емоциите и чувствата си към повече неща. Например и детето изпитва вина, когато е направило погрешно дадено нещо, но възрастния е истинска „машина за вини“ и винаги намира нещо, за което да се чувства виновен. Ако детето е виновно само, когато знае, че е направило нещо лошо, то възрастния връщайки се назад винаги намира по-добро решение и се чувства виновен, че го е пропуснал. Емоциите зависят от това, какъв смисъл придаваме на фактите от външната и вътрешната реалност, която ни изпълва и заобикаля.
Илюзията за непрекъснато развитие се поражда от възможността на човека да променя смисловото си отношение към промените във всеки един етап от промените в живота си.
„Времето изяжда възможностите!“
Живота не може да бъде спрян, но стадиите могат да бъдат удължени и осмислени. В преходите има кризи, които имат положителен ефект - на знаци за