Психология на самосъзнанието и саморазвитието

Психология на самосъзнанието и саморазвитието

Процесите на самосъзнанието заемат централно място във формирането на личността, като в голяма степен определят способностите за саморегулация на поведението, имат водеща роля в самоорганизацията, самовъзпитанието и саморазвитието на човека. Самосъзнанието отразява по специфичен начин отношенията, които се установяват между ученика и обкръжаващата го среда, дава му представа за неговото място сред съученици, в семейство, сред приятели. Самосъзнанието дава възможност на ученика да отдели себе си в този свят, да познава своя вътрешен свят като го преживява и така по определен начин да се отнася към него.
Една от главните функции на самосъзнанието е да направи достъпни за детето, подрастващия неговите мотиви, резултатите от постъпките му и така да даде възможност да се разбере какъв е той, да оцени себе си, като това ще предпостави към създаване на нагласа, установка за самоусъвършенстване.
Самосъзнанието в психологическата наука се разглежда на различни нива по отношение на развитието на човека. Така например то се разглежда на ниво организъм, социален индивид и личност. Това дава възможност да се определи самосъзнанието в качеството на функция на „Аз" като субект, като активно действено начало, което е насочено към създаване на „Аз образа". От своя страна „Аз-образа" се включва в структурата на „Аз" като субект и може да го измени като изпълнява регулиращи функции. По този начин самооценяването и саморегулирането представляват две страни на самосъзнанието, което дава възможност за диалог в системата „Аз-Аз" и определя и единството и цялостността на човешкото „Аз". Представата за себе си, т.е. „Аз-а" представлява продукт на самосъзнанието, като едновременно с това е негово съществено условие, структурен елемент /момент/ от този процес.
Традиционно е прието изследването на самосъзнанието да е насочено към разкриване на продукта на самосъзнанието, а именно представата за себе си. Приема се, че „Аз-концепцията" не е просто продукт на самосъзнанието, но и важен фактор за детерминиране на поведението на човека. Това е една динамична система от представи на човека за себе си, на негоите физически, интелектуални качества, а така също самооценката и субективното възприемане на външните фактори, които влияят на дадена личност. Аз-концепцията възниква у човека в процеса на социалното взаимодействие, така че първоначално тя е зависима от външните влияния, но впоследствие има самостоятелна функция в живота на човека. Така средата, представите за другите хора се пречупват през призмата на Аз-концепцията, която се формира в процеса на социализацията на подрастващия, на ученика. Когнитивната природа на " АЗ"- концепцията дава възможност за изменение и