Психология на ученическия клас

Психологически аспекти на общуването в образователната сфера

Особености на общуването
Проблемът за общуването е един от глобалните проблеми на психологията, доколкото общуването се разглежда като основно условие на развитието на човека респективно на детето, и е важен фактор във формирането на личността. Общуването е необходим фактор и условие за успешно и ефективно възпитание и обучение на подрастващите, за тяхното развитие и личностно изграждане.
В отделните разработки сред психолозите се прави опит да се определи понятието общуване и да се отделят неговите основни критерии. Някои автори разбират под общуване всяко действие, което носи информация за партньора. Дж. Брунер дава едно по-конкретно определение като изтъква, че общуването е осъзнато въздействие върху връстника, което включва зрително възприемане на партньора, определена осъзната цел, настойчивост в постигането на целта и търсенето на другите действия, и отказ от общуване след постигане на целта. Тези критерии имат крайно прагматичен характер. Друго конкретно и съдържателно определение за общуване представя Рос, където се отделят следните критерии на комуникативния акт:
о насоченост към партньора, с цел привличането му в процеса на общуване;
о потенциална способност да се приема информация за целите на партньора;
о комуникативните действия трябва да са достъпни за разбирането на партньора и да могат да предизвикат неговото съгласие за постигане на целта.
Общуването е съвместна дейност на хората, чиито участници се отнасят към другите и към самите себе си, като към субекти. Определянето на общуването, като субект - субектно взаимодействие дава възможност да се разкрие на ниво междуличностни контакти, т.е. обикновено при трактовка на общуването като "персонификация" на обществените отношения, но и на ниво - вътреличностно. Така общуването се оказва не само междуличностно взаимодействие, но и вътрешен диалог (самообщуване). По този начин връзките на индивида с другите хора протичат на две нива и обхващат както външното общуване, така и вътрешното, което представя другите в субективния свят на мислите, представите. Така собственото АЗ се ражда в хода на съвместното съжителство с другите хора. В зависимост от това, какво е било качеството на контактите с тях, се увеличават или намаляват шансовете за утвърждаване и укрепване на собственото "АЗ". Следователно, в резултат на добрите контакти на индивидите, между контактуващите се наблюдава засилване на чувството за идентичност и нарастване на чувството за собствена ценност. Утвърждаването на собствената личност в хода на комуникирането на хората е извънредно важен фактор в развитието на личността. По отношение на генезиса на самосъзнанието общуването и взаимодействието с другите е