Развитие на психиката в начална училищна възраст

Развитие на психиката в начална училищна възраст

Обща характеристика на началната училищна възраст.

Краят на предучилищната възраст завършва с постъпването на детето в първи клас.
Началното училище е спонтанно /интуитивно/ появила се обществена структура като противодействие на своето отсъствие. Развитието на човешката нервна система и психика в един момент от своята еволюция /най-вероятно/ е стигнало до препятствия поради ранния край на детството и поради това рязката промяна в психичното развитие на подрастващите индивиди, следствие от което е била невъзможността те да възпроизведат съществуващата социална структура. Т.е. преди появата на началното училище най-вероятно са съществували социални структури, изискващи познания и поведение, надхвърлящи възможностите на психиката на новопоявяващите се индивиди, въпреки че психичното и физическо развитие на 7-годишните деца позволява участието им в съвместното поведение на възрастните хора /каквато социална практика съществува в много непромишлени и бивши промишлени региони.

В начална училищна възраст се развиват окончателно всички компоненти на фината моторика /фините движения с мускулите/. Към трети клас почеркът е най-красив, детето изработва сложни предмети с много детайли по трудово обучение.

Фактът, че началното училище се е появило стихийно преди повече от 2000 години /без съответните научни теории и експериментални изследвания/ означава, че неговите граници във възрастта на човека са фиксирани генетично /устойчиво/, т.е. те са биологично предопределени. И наистина, за време от порядъка на 2-3 месеца психиката на 6-7-годишните деца се променя от състояние “не може да тръгне на училище” до състояние “трябва да ходи на училище”.

До началото на глобализацията всяка човешка общност е решавала кога да започне обучението на своите деца в училище самостоятелно. Удивително е съвпадението във възрастта на децата, на която те трябва да тръгнат на училище между общества, които не са имали възможността да въздействат едно върху друго: тази възраст е между 6½ и 7½ години. Това означава, че към края на шестата година в психиката на детето наистина нещо се променя, което му дава възможност да ходи на училище заедно с други деца. Удивително е и това, че за тази промяна няма дума в езика на нито едно общество, а това означава, че за нея няма и понятие. Това от своя страна означава, че промените в психиката, които позволяват на едно дете да посещава училище, не се изразяват в появата на ново психично качество, а в някаква степен на промяна на вече съществуващи качества.

Физиологичен показател за това, че краят