Реч на Стийв Джобс

РЕЧ НА СТИВ ДЖОБС
(пред дипломиращите се студенти от Университета Станфорд - 2005 г.)
Тази реч е изнесена от изпълнителния директор Apple и Pixar Animation Стив Джобс през 2005 година пред дипломиращите се студенти от Университета Станфорд и както самият Стив Джобс казва, в нея не се говори за нищо особено - само три истории от неговия живот.

Чест за мен е да бъда с вас днес на церемонията по дипломиране на един от най-добрите университети в света. Ако трябва да съм честен, така и не завърших колеж... и това тук е най-близката ми среща с дипломиране от университет.
Днес искам да ви разкажа три истории от моя живот. Това е.
Нищо особено. Просто три истории.
Първата история е за свързване на точките.
Отпаднах от Рийд Колидж след първите шест месеца, но останах в университета като прекъснал още около 18 месеца преди окончателно да напусна. Защо все пак напуснах?
Всичко започна още преди да се родя. Биологичната ми майка била млада, неомъжена, току-що завършваща студентка и решила да ме остави за осиновяване. Имала огромното желание да бъда осиновен от висшисти, така че всичко било уредено, за да бъда осиновен от адвокат и съпругата му. Освен, че при раждането ми, те решили, че всъщност искат момиче. И така, моите родители, които били в списъка с чакащите, получили обаждане посред нощ с въпрос: “Имаме неочаквано бебе – момченце, искате ли го?”. Те казали: “Разбира се!”. Биологичната ми майка разбрала по-късно, че майка ми никога не е завършила колеж и че баща ми не е завършил гимназия. Тя отказала да подпише последните документи по осиновяването. Омекнала едва няколко месеца по-късно, когато родителите ми обещали, че някой ден ще отида в колеж.
Това бе началото на живота ми.
И 17 години по-късно, отидох в колеж. Но наивно избрах колеж, който беше почти толкова скъп, колкото е Станфорд. И всички спестявания на работническото ми семейство отиваха за обучението ми в колеж. След 6 месеца вече не можех да видя ползата от това. Нямах идея какво искам да правя с живота си и никаква идея, как колежа щеше да ми помогне да го разбера. И ето ме, харчещ всичките пари, които родителите ми са спестявали през целия си живот. Така че, реших да напусна, надявайки се, че всичко ще бъде наред.
Тогава си беше страшничко, но гледайки назад, това бе едно от най-добрите решения в живота ми. От момента, в който напуснах можех да спра да ходя на задължителните занимания, които не ме интересуваха и да започна да ходя на тези, които ми изглеждаха далеч по-интересни.
Не всичко беше романтично.
Нямах стая в общежитието, така че спях на пода в стаите на мои приятели. Връщах бутилки от Кока-кола за