Речеви агнозии

Речеви агнозии

Фонеми – произвеждането на фонемите е сложен вид праксис. Гнозисът за речевите функции се формира по-рано, но праксиса да се възпроизвежда фонемите – по-късно.
Фонемите, които трябва да се разпознават и артикулират са речеви звуци. Различаваме речевите звуци като различни или еднакви фонеми. Могат силно да се различават звуково и акустично помежду си, но да са една фонема. Разликата между звучни и безвучни е много малка. (фонемата е казана с различна интонация)
При билабиалните (п, б, м) – разликата е много малка, но те са различни. Разликата е смислова. Възприема се чрез семантиката.
Освен речев гнозис, има и слухов гнозис за фонемите.
Речевия слухов гнозис се формира в слепоочния дял. Има невербален и вербален слухов гнозис. Вербания слухов гнозис се намира в лявата хемисфера, с слепоочния дял в злоната на Вернике.
Невербалния слухов гнозис е и в двете, но в по-голяма степен в дясната хемисфера, служи за разпознаване на характерни звукове и шумове.
Когато се повреди речевия слухов гнозис в лявата хемисфера се получава рядко в изолиран и чист вид. По-чести са комбинираните нарушения. Обикновено уврежда и езиковото кодиране и декодиране(езиковата система за разбиране на граматиката и семантиката). Това е увреждане на езиковата дейност и на гнозиса.
В редките случаи на единични нарушения(чисти, изолирани на речева слухова агнозия / чиста словесна глухота/) пациентът не разбира думите, макар и да ги чува. Разпознава предметните шумове, чува и фонемите, но не може да повтори думата. (сол- повтаря кон). Той има запазено езиково кодиране ( може да избира думите, когато иска да каже нещо, има запазена семантика на думите), но когато прави фраза, трябва да сглоби думите в изречението (граматика), това също е запазено. За да каже фразата, той трябва и има запазен праксис. Когато изговарят нещо, което мислят сами, те го правят. Може и да пише правилно. Всичко спонтанно може да го каже и напише. Затова той има запазено езиково кодиране.
При декодирането обаче, той има агнозия за речевите звуци. Когато му говорим той не разбира какво му говорим, защото възприема различна фонема (кон- сол). Може да разбере единствено, ако чете. Когато чете може и да декодира. В този случай той няма афазия, а има речева слухова агнозия.
Той чува думите и фразите, но не ги разбира. Той говори спонтанно, но не може да повтаря. Има спонтанна реч, но няма повторна реч.
- Не могат да пишат под диктовка, не могат да пишат чуваната реч.
Не разбират чуваната реч
Не повтарят чуваната реч
Речева зрителна