Реферат

Великотърновски университет
„Св. св. Кирил и Методий”
Филиал гр. Враца

Курсова работа
по
учебната дисциплина
„Българска литература“
Тема: „Проблемът „свое–чуждо“ в комедията „Криворазбраната цивилизация“ от Добри Войников“

РАЗРАБОТИЛ: РЪКОВОДИТЕЛ:

Добри Войников поставя началото на драматичния жанр и театралното изкуство. Най-високото постижение в неговата драматургична практика е „Криворазбраната цивилизация“. Създадена е в Букурещ през 1871 г. и е публикувана в списание „Училище“. През същата година излиза, като самостоятелно издание и се играе за пръв път в Русе.
В своята творба Войников осмива характерни слабости от действителността на съвременното общество. Новостите неизбежно проникват в живота на българите, но не всички хора са готови за това. Западните дрехи заместват типичните ръчно изработени одежди, хората играят модерни танци и говорят различни езици.
Темата на произведението е дадена от реалностите на живота, където осезаемо се противопоставят свое и чуждо, и това несъмнено води до конфликти с трагични последици. Българинът, като всички хора се стреми да се развива и усъвършенства, но много често в тези стремежи на подражание на Европейското се пораждат грозни отклонения. Именно тези аморални аномалии и изопачаването на културния прогрес са обект на критика в комедията „Криворазбраната цивилизация“.
Конфликтите в творбата разглеждат не само типичните опозиции: стари–млади, родители–деца, бедни–богати. В основата и са заложени много по-дълбоки проблеми, а именно начинът, по който героите осмислят и възприемат модерното и новото, как те асимилират противопоставянето на родното и своето с чуждо.
В патриархалното пространство на обикновения българин нахлува Маргариди – лицемер, представящ се за представител на цивилизацията. От фалшивия му чар са запленени Анка, нейния брат Димитраки и майка им Злата. Защитници на семейната чест и българските традиции са Хаджи Коста, баба Стойна, Марийка и Митю. Те показват другото лице на така наречената цивилизация и наказват подлия Маргариди. Конфликтът тук произлиза от характерите на героите и определя съдбата им. Измамният грък успява да омае и подлъже лекомислената майка, която не успява да произнесе думата цивилизация, но държи бъдещия и зет да говори „вранцушкий“. Синът Димитраки, който е учил в чужбина и вместо знания е усвоил стремеж към безгрижен живот, решава че френското е най-доброто, щом можеш да живееш на чужд гръб. Анка има най-драматична съдба. Тя изкупва презрението си към родното и българщината чрез страданието, което и