Реферат по Когнитивна психология

ПУ „Паисий Хилендарски”
РЕФЕРАТ ПО ПСИХОЛОГИЯ

І.Внимание
В научната психология терминът внимание се появява твърде късно. Едва в началото на 20 век, когато другите психични явления вече са обособени и описани.В този период се появяват и развиват психологическите школи.Всяка има различна обосновка на вниманието.За разлика от другите психични процеси, които в някаква степен са свързани функционално с относително определени и фиксирани физиологични особености на мозъка,вниманието, изразявайки насочеността на психиката към задоволяването на някакви потребности,по скоро се превръща в една регулираща психиката дейност, която осигурява протичането на психичните процеси. Вниманието е своеобразен организатор на човешката психика, без да притежава познавателен характер. Чисто психологическото направление придава на вниманието приоритетни функции пред другите психични процеси, без да вниква във физиологичните му особености. Изследователи като Н. Н. Ланге ограничават вниманието и по-точно колебанията му до чисто биологични ритми. Разработките на
И. П. Павлов за механизмите на висшата нервна дейност допринасят за изясняване на същността и особеностите на вниманието. Въпреки неимоверната популярност на вниманието в живота на хората от своя страна датският психолог Едгар Джон Рубин (1886-1951) допринесъл най-много за постановката, разработката и експерименталното изследване на вниманието – сам пледира за „несъществуването на вниманието и като научна категория и като термин“. „Думата „внимание“ – пише той – е в повечето случаи излишна и вредна.“ А това са оценки и декларации на човекът, който е съставил и предложил най-значителните и оригинални прибори (изображения) за демонстриране и изследване на ролята на вниманието в процеса на възприятието, на неговото осмисляне, на темата „фигура и фон“ и на цялото своеобразие на възприятието, проявявано и акцентирано от вниманието.Принципно като дума „внимание“, има широко значение което включва и прояви на загриженост, на вежливост, на етикет, на любопитство, любознателност и наблюдателност.
В самата структура на психичния живот вниманието заема едно гранично положение между психология на познанието и психология на дейността.
Вниманието е психичен процес на активно насочване и съсредоточаване на съзнанието и психичната дейност върху една страна, една сфера, факт, детайл или нюанс от реалността, при игнориране на всичко останало, което се обуславя от външни (обективни) или вътрешни (субективни) причини или Вниманието е насочеността на психиката, респективно съсредоточеността и разпределителността на едни или други психични процеси (поединично или в комплекс действащи), към значими или незначими, но ярки външни обекти или вътрешни състояния на личността.Вниманието регулира,