Ревност и съперничество между децата в семейството

Ревност и съперничество между децата в семейството
· Проблемът “ревност”· Влияние на ранното емоционално развитие · Какво в семейното ежедневие провокира ревност между децата
В психологията на семейните отношения се отделя голямо внимание на междуличностните отношения в семейства с две и повече деца. Основание за това са често възникващите чувства на ревност и съпътстващите ги прояви на съперничество между децата, които понякога прерастват в непрестанни и ожесточени “войни” помежду им. Нерядко в тях биват въвлечени и останалите членове на семейството – родители, баби, дядовци. В крайните степени на конфликта може да се стигне до поява на тежки емоционални реакции у деца и възрастни и разделяне на семейството на “противостоящи лагери”. Обикновено поводът за това е стремежът на всяко от децата да привлече по-голяма част от родителската любов и внимание.
Какво поражда ревността и съперничеството?От психологическа гледна точка е трудно да бъдат разделени понятията “ревност” и “ съперничество” – поне по отношение на преживяванията, които ги пораждат. Ревността произтича от страстното желание да притежаваш изцяло любим обект и от мъчителното съмнение в неговата всеотдайна любов. Съперничеството има същия корен, но неговата същност е активният процес на борба за доказване на собственото превъзходство в конкуренция с друг човек за достигане на желаната цел или завоюване на любимия обект. Понякога страстите се нажежават дотолкова, че в борбата се включват всякакви “непозволени хватки” – както за да се изтъкне собственото превъзходство, така и да се докаже (или да се породи) малоценност, съответно и неконкурентоспособност, у противника. Тези най-общи характеристики на ревността и съперничеството се отнасят до човешката природа по принцип и се проявяват с еднаква сила, но в различна форма, и при зрелите индивиди, и при децата.
Поява на дете в семейството Очакването на дете в семейството е свързано с немалко напрежение, а появата му винаги поражда силни преживявания. Най-често те са положителни, но понякога може да възникнат и противоречиви, дори негативни емоции. Независимо от техния характер, членовете на семейството осъзнават своето отношение към новороденото. Така с раждането си детето попада в свят, изпълнен с предварителни очаквания и нагласи, с изградени норми, ценности и традиции. Самото то обаче идва в света като “бял лист” и изобщо не осъзнава тези дадености, нито има някакво отношение към семейната си среда. То не знае нищо и за себе си, тъй като няма опит със собствената си индивидуалност. Единственото средство за адаптация на бебето към заобикалящия го свят на този етап са само твърде ограничените му възможности за взаимодействие с околните. Те се определят от вродените индивидуално-типологични особености (т.е. темперамента) на детето и от характера на ранните