Родителски срещи с родители на деца в предучилищна възраст от ромски произход

Родителски срещи с родители на деца
в предучилищна възраст от ромски произход

Родтелските срещи с майките и бащите на бъдещите първокласници бяха замислени в началото като психотренинг на родители, учители и помощник-учители с цел изграждане на оптимална комуникация между родителите и учителите на техните деца. Този замисъл не можа да бъде осъществен, като причините са и обективни, и субективни. Обективните причини тук няма да коментирам, по-важни от моя гледна точка са субективните, както и това как беше решен проблемът впоследствие.
На първата, организирана под формата на психотренинг, среща, присъстваха 10 родители и един помощник-учител. Определено може да се каже, че формата на психотренинга се оказа неподходяща за работа с групата на родителите. Тя изисква активно участие в разговори и дискусии, разкриване на себе си и на своите проблеми, свързани с децата (до известна степен, разбира се), взаимно доверие и сътрудничество между водещ, родители и учители. Психотренингът се провежда под формата на “игри”, като обаче всички участници са наясно, че игровата форма не предполага забавление, а е специфичен начин на взаимодействие и включва сериозна работа, извършваща се предимно във вътрешен план.
Започнах с обичайната игра за запознанство, в която всеки накратко представя себе си, но още в началото усетих липсата на интерес към другия и колкото повече напредваше времето, толкова повече се засилваше позицията “ние тук си губим времето”, изразена дори гласно (на ромски) от някои от присъстващите. Сериозно участие в тази игра, както и в следващата, свързана с основните проблеми на децата, които тръгват на училище, забелязах само у две от най-младите майки на бъдещи първокласници – приблизително на 22-24г. Останалите участници много бързо загубиха всякакъв интерес, казваха, че те с техните деца нямат никакви проблеми, че всичко е наред, придаваха израз на внимателно слушане на лицето си, а в действителност се “изключваха” от участие. Не усетих създаване на тази специфична атмосфера на доверие, която обикновено много бързо се изгражда в тренинг-групите, а по-скоро настроение на отхвърляне на всичко, в което в момента родителите участват.
Включването на помощник-учителя, който имаше за задача да покаже продукти от дейността на децата – рисунки, работни тетрадки и др. също не даде сериозен резултат – освен че родителите изразиха известна, според мен, доста слаба по степен, радост от успехите на собствените си деца. Останах с впечатление, че те не могат да оценят тази работа, че паказаното нищо не им говори за успехите или неуспехите на тяхното дете. Опитът ми да говоря за посещаването на училище и подготовката за училищни занятия като за сериозен труд, също беше посрещнат с недоверие и неразбиране.
Според мен дори самото подреждане в кръг за присъстващите