Съкратени теми по Когнитивна психология

Когнитивна психология

I. Общо теоретични основи на психологията
1.Обект, предмет, задачи, специфични понятия, историческо развитие. Компоненти на човешката психика.

Обект на общата психология е човекът. Предметът на общата психология изучава закономерностите на човешката психика /съзнанието/, т.е. на психичните процеси, свойства /качества/ и състояния. Задачи: да се направи характеристика на психичните процеси, свойства /качества/ и състояния. Специфични понятия: Висши психични функции – социално детерминирани психични образувания, съзнателни форми на психичната дейност; Установка – съзнавана и несъзнавана нагласа на човека за определен вид активност; Личностен подход – подходът към човека като към личност при неговото изучаване; Мотивация – система от мотиви, отношения към действителността и специфичен начин на организиране на психичната подготовка за действие. Това е външната детерминанта на човешкото поведение. Тя определя ролята на външния, обективния фактор. Чрез нея психичното осъществява своята регулираща функция. Историческо развитие – в резултат на развитието на биологията, медицината, физиологията, през XIX век се създават предпоставки за обособяването на психологията като самостоятелна наука. За нейното начало се приема 1879г., когато Вилхем Вунд учредява първата в света психологическа лаборатория в Лайпцигския университет. По-късно е преименувана в Институт по психология.

2.Методологически и природо-научни основи на психологията

Функцията на общата методология на общата, детската и педагогическата психология изпълнява философията. Като се изхожда от положенията на философията, в психологията се уточняват следните методологически принципи на изследване: детерминизмът /взаимната свързаност на нещата и явленията/; единството между дейност и психика /от една страна в дейността се формира психиката, от друга – формираната вече психика регулира по-нататъшната дейност на човека/; единството между анализа и синтеза; между структурата и функцията, между физиологичното и психичното; между теорията и практиката; принципът за развитие / генетичният подход/; за обективност на психологическото изследване; за педагогическа насоченост; за стохастичност /отразяват се случайни събития, връзки, отношения/. Важно значение има въпросът за рефлекторната дейност на мозъка- Рефлекс наричаме ответното действие на организма на дразнение. Безусловните /вродени/ рефлекси са функция на нисшите отдели на кората на главния мозък, т.е. на подкоровите центрове, а условните /придобити при определени условия/ - на висшите отдели, т.е. на кората на големите мозъчни полукълба. Основните процеси на нервната система са: възбуждане /свързано с активната дейност на кората на главния мозък, с образуването