Същност и развитие на емпатията. Прояви на емпатията. Емпатия и морални когници

Тема 7: Същност и развитие на емпатията. Прояви на емпатията. Емпатия и морални когници

Емпатията е непосредствен емоционален отговор в ситуации, в които Аз-ът е свидетел на страданието на другия. В ситуации на нараняване на другия емпатията се трансформира във вина. В ситуациите на избор емпатийната вина може да се допълни с емпатийно преживяване на несправедливостта, със симпатия, с емпатиен гняв и да повлияе на избора, с който Аз-ът ще изрази своята отговорност.
Емпатията създава сигурност, усещане за взаимна принадлежност, за заедност. Благодарение на нея индивидът е способен да преживее и разбере това, което се случва с другия. Емпатията помага на индивида да се “навлезе” във вътрешния свят на другия. Тя създава особено пространство, запълнено с взаимно признаване, сигурност. другият може да изрази своите преживявания свободно – без безпокойство. Емпатията е начин да бъда с другия, начин за непрекъснато изграждане на заедността. Тя е основана на близостта в опита, което прави възможно преживяването на чуждите преживявания - чрез завръщане в преживяванията си. Моите преживявания не се преживяванията на другия, но изпитаните от мен преживявания ми дават възможност да разбера какво изпитва или може да изпита другия. При участието си в емпатията Аз–ът запазва съзнание за своите преживявания, като различни от преживяванията на другия. Аз–ът не загубва себе си в другия. Изпитваните емоции се преживяват от Аз–а като отговор на емоциите на другия. Чрез емпатията Аз засвидетелствам признание на другия. Емпатията засилва доверието. Другият осъзнава своите преживявания, остава открит за тези преживявания, предизвикан е да се отправи без страх към тяхното преосмисляне, да улови и най – нежните емоционални движения. Емпатията придава на смисъл на постъпките на Аз–а. Емпатията изтръгва безразличито към другия. Тя поставя Аз-а в ситуация, в която е отговорен. Емпатията освобождава другия от света на баналното, всекидневното и го поставя в ситуация на неповторимост, където другия е забелязан.
В срещите лице в лице емпатията изразява засилена чувствителност към чувствата на другия; настроеност към нюансите на смислите. Индивидът непосредствено преживявава чуждото преживяване – емпатията не е знание за чуждото преживяване, а приживяване, което е отговор на това преживяване.
Аз–ът може да изпита чувства, които са близки до чувствата, изпитвани от другия, или пък такива, които са отдалечени от чувствата на другия. Във втория случай говорим за по – дълбока съпричастност - моето преживяване не е като преживяването на другия; в моето преживяване другият няма да открие това, което е преживял – няма да открие отново безизходността на своя живот; моето преживяване е обогатяващо преживяване. Тези чувства могат да се изразят като – притеснение, гняв, вина,