Същност и развитие на вината. Различиямежду вина и срам

Тема 8: Същност и развитие на вината. Различиямежду вина и срам.

Речникът по юридическа психология дефинира вината като причастност на личността към извършването на обществено опасно противоправно действие, игнорирането на обществени интереси. В психологически план вината е емоционално състояние, предизвикано от осъзнаването на човек, че той е нарушил морални норми. Вината е самонаказание. (Оксфордски тълковен речник по психология,А.Ребер,2002г.)
Срам е субективно преживяване, предизвикано от ниска оценка на собственото поведение в дадена обективна ситуация. Срамът може да е както ситуативен, така и да присъства като трайна нагласа при интерпретация на реалността и поведението на индивида. Съществува и т.нар. пренесен срам - в конкретна ситуация човек може да изпита срам не от собствените си действия и поведение, а от тези на други хора, които оценяват поведението си като адекватно. Честите прояви на срам обикновено са следствие от ниска самооценка и са съпроводени от , потиснатост, затвореност и избягване на социални контакти. Причините за срама могат да се търсят както в личностовата специфика, така и в характеристиките на социума. За разлика от притеснителността, срамът е ситуативно обвързан.
Срамът и вината са чувства, които се появяват в процеса на отделяне на детето от майка му. Детето почва да действа самостоятелно и макар все още да се нуждае от майка си, то се радва, че може да се справи и без нея. Ако отделянето на детето и проявата му на самостоятелност срещнат насмешки над неопитността му, тогава то преживява това като безпомощност и безсилие. Това преживяване отключва механизма на патологическия срам. Следващият път детето ще се страхува да прояви самостоятелност, за да не преживее отново този срам. Чувството на срам се формира в ранна възраст от момента на осъзнаване, че детето е отделен човек, който се нуждае от родителска обич и осъзнава, че може да я изгуби.
Чувството за вина се появява в по-късна възраст, когато детето осъзнава, че има социални задължения, затова заради любовта на близките и към близките, то е длъжно да сдържа своите егоистични, агресивни и сексуални чувства.
Много често бъркат чувствата на срам и вина. Може би това е така, защото тези две чувства могат да се изпитват едновременно. Срамът засяга централната идентичност на човека, неговата същност. Вината е негово действие. Срамът е свързан със скриване, вината - с откриване. Като преживявания срамът и вината са абсолютно различни. Човекът, изпитващ вина и човекът, изпитващ срам например по различен начин биха преживявяли провалите и неуспехите. Срамуващият се човек преживява неуспеха си като жизнен провал и се чувства неспособен да реализира собствените си цели, докато виновните ги безпокои това, че те са