Същност на анатомията и физиологията на висшата нервна дейност

Лекция по “Анатомия и физиология на висшата нервна дейност”
(08.10.2010г)

Основни физиологични понятия:
Организъм – общност на взаимнозависими вътрешни органи организирани в физически саморегулиращи се системи, които функционират в определена среда.

Характерни свойства на организма;
-отворена система
-може да съществува при обмяна на в-ва и енергия
-информация от околната среда
-вероятностна система – не е строго определена. Отговорите зависят от характера на дразнителите и от състоянието на системата.
-самоорганизирана – възможностите за запазване на единството на отделните елементи
-йеретична- има определена йерархия
-свръхстабилна – може да се възстановява след дразнене. Може да се саморегулира с прави и обратни връзки.
-самоусъвършенства се чрез адаптация на околната среда

Физиологична система – система от органи, които изпълняват определени функции
Функционална система – форма на организация получена по наследство; тя е резултат от сложни регулаторни механизми
Хомеостаза – саморегулиращото състояние на организма за подържане на относително постоянство на физиологичните параметри на вътрешната среда (кръв, лимфа, вътрешна течност).

Регулация на физиологичните функции. Хомеостатична регулация и адаптивна чрез нервно хормонална и нервно рефлекс.
Хормоналният рефлекс се осъществява чрез биологично активни вещества.

Нервнатат система осъществява своята дейност по следния начин:
-получава и анализира амферентната сигнализация пристигнала от сетивните органи и системи
-създава “работни програми” за регулация на определени параметри
-след регулиращото действие проверява неговия ефект чрез повторна, обратна информация за получения резултат
-при необходимост постоянно регулира параметрите на работната програма за постигане на желания ефект
(физиологични параметри – телесна температура, кръвно налягане, сърдечна дейност).
Хомеостатична регулация – осъществява запазване на основните параметри на телесната хомеостаза в определени граници
Постоянна сигнализация за промените на най-важните параметри. Тези данни се получават чрез рецептори, изпращащи постоянни сигнали към централната нервна система
-получената сигнализация се анализира в определени структури на централната нервна система. Преработената информация се използва за създаване на временна промяна за регулация при